Климатичните промени убиват иглолистните ни гори
Екстремните събития, свързани в промените в климата, като извънредни горещини, силни бури, ледоломи вече носят значителни щети за горите в България. По-сухия и по-горещ климат, който се очаква да се установи в региона в следващите десетилетия обаче ще окаже и по-трайни промени в горските системи.
Най-негативно засегнати се очаква да са иглолистните видове, чиито местообитания вероятно ще се свият значително, а това ще има своите последици, включително и стопански, пише „Капитал“.
Това казва специалистът доц. д-р Момчил Панайотов от катедра "Дендрология" в Лесотехническия университет. В презентация за научнопопулярната платформа "Климатека" той анализира как климатичните промени ще се отразят върху българските гори, като според прогнозата ще има "губещи" и "печеливши" видове.
Печеливши и губещи
Към 2050 - 2100 г регионът на Южна Европа в който попада и България - особено югозападните й части, ще бъдат сред най-сухите и горещи места в Европа, а това означава, че екологичните условия, към които са адаптирани настоящите растителни видове ще се изменят значително.
Част от дървестните видове ще станат по-уязвими към екстремни прояви, ще забавят растежа си, ще бъдат по-податливи към увреждания. И докато животните могат да мигрират при нужда, то растенията или се справят, или загиват, казва доц. д-р Момчил Панайотов.
Моделирането на климатичните промени спрямо дървесните видове със стопанско значение показва, че те условно могат да се разделени на 3 групи:
"Печеливши". Това са видове, които и сега са добре адаптирани да понасят суши и са непретенциозни към почвените условия. Такива са предимно дърветата от рода дъбове, също габъри и обикновен бук.
При новите климатични условия например косматият дъб е сред видовете, които значително може да разширят екологичната си ниша (виж илюстрацията). Това важи и за повечето други видове от този род. Обикновения бук, който е един от най-важните широколистни видове в България, също се очаква да е много добре адаптиран и конкурентен към климатичните условия в планините и да се конкурира значително с доминиращите сега иглолистни видове.
"Губещи". Това са видове, чувствителни към влажност, трудно понасящи високи температури и с ограничени възможности за миграция. Такива са предимно иглолистни видове в планините - обикновен смърч, обикновена ела, в по-слаба степен борове, бяла и черна мура.
При новия сух и горещ климат например територията с "подходящи условия" за обикновения смърч се свива драстично от 2288 кв. км на едва 137 кв. км. Белият бор, който е широко разпространен и важен планински вид, се очаква да стесни екологичната си ниша около 4 пъти. Тя ще се измести по-високо в планините.
Това е особено негативна прогноза за създадените през 70-те и 80-те години на миналия век с цел да пазят от ерозия изкуствени насаждения на малка надморска височина, които са основно с бял и черен бор. Именно в по-ниските части тези промени ще се усетят по-бързо, но дългосрочно застрашени може да са огромни площи с иглолистни гори в Рило-Родопския масив.
