Климатолози вещаят нервни смени на времето през 2024 г.

Очакваният рекорден ръст на температура може да има катастрофални последици

Топ
13:16 - 12 Януари 2024
1653
Климатолози вещаят нервни смени на времето през 2024 г.

Експертите прогнозират, че 2024 г. може да се превърне в най-горещата година в историята поради феномена Ел Ниньо, който вече доведе до рекордна суша в Амазонка миналата година. В Русия, според климатолога Алексей Кокорин, това, което ще се забелязва, е не толкова жегата - а по-скоро резки промени във времето.

Според ранните прогнози през 2024 г. средната глобална температура ще се повиши с 1,3–1,6 градуса по Целзий, пише Bloomberg, позовавайки се на експерти, информира Метео Балканс.

През 2023 г. средната температура е била с около 1,4 градуса по-висока, отколкото в прединдустриалната ера.

Основната причина е изменението на климата, свързано с изгарянето на изкопаеми горива и увеличаването на количеството парникови газове в атмосферата, отбелязва изданието. Но феноменът Ел Ниньо, който се характеризира с повишаване на температурата на повърхностния слой на вода в екваториалната част на Тихия океан, също играе важна роля.

Според Майкъл Макфадън, старши учен в Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ, подобно повишаване на температурата може да доведе до пагубни последици, съобщи ТАСС на 9 януари.

Феноменът Ел Ниньо започна в началото на лятото на 2023 г. Ако продължи година и половина до две, ще приключи в средата на 2025 г.

Това означава, че ако 2024 г. попадне изцяло под Ел Ниньо, тогава може би ще бъде най-топлата“, цитира агенцията Кокорин. Също така според него тази година най-вероятно ще отбележи пика на 11-годишния цикъл на Слънцето. Влиянието на слънчевата активност е 3-4 пъти по-малко от Ел Ниньо, но „то го има“.   

Учените обявиха началото на уникалното явление Ел Ниньо през юни 2023 г. Поради това през юли планетата Земя преживя най-горещия си ден в историята. Феноменът също така е причинил най-лошата суша в Амазонка от 121 години , значително увеличение на валежите в югоизточна Бразилия и Уругвай и намаляване на нивата на морския лед. Последното може да повлияе на теченията в северния Атлантик, което може да доведе до по-тежки бури в цяла Европа.