Само в Lupa.bg: Ето колко руснаци са поискали убежище от Путин у нас

303-ма руснаци официално са поискали закрила като бежанци от режима на Владимир Путин от България. Това е черно на бяло броят на избралите да потърсят убежище тук от избухването на войната на Москва срещу Украйна през 2022 г., става ясно от официален отговор на вицепремиера Атанас Зафиров на питане от депутата от ПГ на ПП-ДБ Божидар Божанов за статистиската и начина, по който се определя на кого да се даде убежище, особено ако е от Русия или Беларус и е изразявал антивоенни настроения в родината си.

А причината народният представител да пита Зафиров какво прави бежанската агенция спрямо дисидентите, е сигнал, изпратен до него за масово порязване на бягащите от режимите на Путин в Русия и Лукашенко в Беларус. 

Очаквано, най-много руснаци са поискали да се сдобият с хуманитарен статут у нас в годината на избухването на войната - 2022-а, като тогава са били цели 170. Година по-късно са били 75, а през 2025-а, до края на октомври - 16.

Какво е решението на българските власти спрямо опозиционерите?

От всички тези 303-ма души, избягали от режима на Путин, България е предоставила официален статут на бежанци на едва 34, което потвърждава и опасенията на Божанов.

За 14 е предоставила хуманитарен, отказ са получили цели 231 души, а за 67 производството е било прекратено. Обжалвали са само около 10% от всички, сдобили се с "не" от родните имиграционни органи, като в половината от тези случаи все пак е било получено повторно положително становище за легален престой у нас и получаване на закрила. 

Само 15 са беларуските граждани, избрали България за нов дом от 2022-а досега, като един е получилият официален бежански пасаван. 

"Държавната агенция за бежанците провежда единна политика по отношение на лицата, поискали международна закрила в България, включително гражданите на РФ и Беларус", мотивира отговора си Зафиров и уточнява, че за да се предостави статут, властите у нас действително взимали предвид настроенията и политическите мнения, изразени от търсещите закрила. За целта се провеждат интервюта и се снемат данни за доказателства за подобни антивоенни настроения. Той твърди още, че няма масови отговори, което се потвърждавало впоследствие и от решенията на административните съдилища.

Факт е обаче, че едва 11% от заявилите искане за закрила от София са я получили за 3 години.