Ключова промяна: Масовото събиране на ДНК и отпечатъци отива в историята

Без масово снемане на отпечатъци и проба от ДНК, както и автоматично сваляне на полицейската регистрация след изтичане на определен срок. Това предвиждат промените в Закона за МВР, които днес бяха обнародвани в „Държавен вестник“ и ще влязат в сила след три дни.

Те са следствие от серия от решения на Съда на Европейския съюз (СЕС), последното от които беше постановено през 2024 г., но на държавата ѝ отне години, за да съобрази закона с тях. СЕС първо постанови, че е недопустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, а след това заяви, че е работа на МВР да провери и докаже, че е налице „абсолютна необходимост“ да снеме биометрични данни във всеки конкретен случай

С обнародваните днес изменения в ЗМВР първо се предвиждат основания за автоматично заличаване на полицейската регистрация. Първото е, когато спрямо непълнолетен са приложени т.нар. възпитателни мерки. Второто е, когато лицето е осъдено за тежко умишлено престъпление и са изминали 12 години от изтичането на абсолютната давност. За всички останали случаи регистрацията се заличава след като са изминали 8 години от изтичането на абсолютната давност, предава Lex.bg.

ЗМВР обаче предвижда, че когато лицето не е изтърпяло или не е изпълнило наложеното му с влязла в сила присъда наказание, полицейската регистрация не се снема.

Изрично е регламентирано, че за преразглеждане на необходимостта от по-нататъшно съхранение на данните се извършват периодични служебни проверки.

Както беше посочено, другата съществена промяна слага край на събирането на ДНК и отпечатъци от всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Досега нямаше значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер.

Обнародваните днес изменения предвиждат, че при регистрация МВР снема:

дактилоскопични данни, снимки/лицеви изображения на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от една година и генетични данни – образци за ДНК профил на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по глави първа, първа „а“, втора, пета и единадесета от Особената част на Наказателния кодекс или представляващо особено тежък случай, или опасен рецидив, или за друго престъпление, с което е причинена смърт.

Като в закона е регламентирано, че обработването на ДНК и отпечатъци е допустимо, „когато това е абсолютно необходимо за постигането на конкретно преследвани цели, свързани с предотвратяването, разкриването, разследването или наказателно преследване на престъпления, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, и когато тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“.

При преценката на тази абсолютната необходимост, както и за наличието на пропорционалност „полицейските органи вземат предвид естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем, дали лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив, риска, който представлява лицето от гледна точка на целите за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателно преследване на престъпления, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, наличието на връзки с други висящи производства, съдебно минало и/или профил на обвиняемото лице“.