КНСБ вика работодателите да тушира скандала с данъците

КНСБ отговори на позицията на КРИБ относно исканията на синдиката за драстично увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес.

Подчертава се, че предложенията на конфедерацията през 35-те години от нейното учредяване винаги са били публични, аргументирани и отворени за дискусия.

"Всички наши предложения, включително насочените към справедливо данъчно облагане, са подлагани на задълбочени обществени и експертни обсъждания от години, тъй като вярваме, че това е демократичният път към защитата на публичния интерес. Призивите за прекратяване на социалния диалог са на противоположната плоскост и будят тревога за погазване на демократичните практики", изтъкват от КНСБ.

Според тях призиви за прекратяване на диалога са контрапродуктивни и не са в интерес на икономиката и обществото.

От КНСБ посочват, че когато поставят теми за публична дискусия, това не е самоцел, а реакция на реални дисбаланси и несправедливости. Те са категорични, че данните за нарастващо социално неравенство, различия в доходите и несъразмерна данъчна тежест са добре известни и не могат да бъдат пренебрегвани.

Уточнява се, че КНСБ отстоява позицията си за преструктуриране на данъчната тежест, а не за нейното механично увеличаване. Основната цел на предложенията ни е да се увеличи разполагаемият доход на хората с ниски и средни доходи, тъй като именно тяхното потребление е основният двигател на икономическия растеж.

Предлага се и по-справедливо облагане на парични потоци, които от години остават извън активния икономически оборот — както по линия на доходите, така и на печалбите. Очакваният ефект е допълнителни 6,2 млрд. лв. бюджетни приходи, по-добър баланс между преки и косвени данъци, намаляване на неравенствата и ограничаване на стимулите за укриване на осигуровки, което ще повиши прозрачността в икономиката.

От синдиката отбелязват, че вместо подобна реформа все по-често се обсъжда повишаване на ДДС от 20% на 22%. Сповед тях обаче това би натоварило именно работещите хора и крайните потребители — онези, които реално поддържат кръгооборота на паричните потоци в икономиката.

"КНСБ не предлага увеличение на данъците върху труда. Напротив — чрез разширяване на данъчните облекчения за семейства с деца настояваме за повече разполагаем доход за работещите домакинства. В същото време, поради тавана на осигуровките, осигурителната система в България на практика има регресивен характер — колкото по-висок е доходът, толкова по-нисък е относителният осигурителен дял спрямо този на хората с минимални или средни доходи. Това подкопава справедливостта и солидарността на системата. Затова настояваме максималният осигурителен доход да нараства с темпа на увеличение на средния осигурителен доход. Това е логичен и необходим механизъм за запазване на устойчивостта на съотношенията в системата. В противен случай регресивният ѝ характер се задълбочава още повече", посочва се в позицията.

Посочва се, че често се правят неточни обобщения относно размера на държавната администрация. КНСБ настоява да се прави разграничение между обществения сектор и държавната администрация. По данни на НСИ наетите по трудово и служебно правоотношение в България са около 2,3 млн. души. От тях приблизително 500 000 души (22%) работят в обществения сектор. Реалната държавна администрация по Закона за държавния служител обхваща около 98 000 души - 56 000 в централната и 42 000 в общинската и областна администрация. Това означава по един държавен служител на 66 души население.

Синдикатът изтъква, че броят на държавните служители не нараства, а намалява - от средно около 110 000 през периода 2000-2010 г. до около 98 000 през 2010-2024 г., или с 12 000 по-малко за последните 20 г. Половината от тях работят в общините, където често се сблъскват с недостиг на кадри и обидно ниски заплати. Останалите приблизително 402 000 души в обществения сектор са лекари, медицински сестри, учители, университетски преподаватели, социални работници, изследователи в БАН, библиотекари, културни дейци и други ключови специалисти, от които обществото има реална и постоянна нужда.

КНСБ отчита, че държавната администрация представлява около 4,2% от всички наети, което е около пет пъти по-малко от общия брой заетите в обществения сектор и по-нисък дял спрямо много европейски страни. В Централна и Северна Европа този показател е между 6 и 7%. България се намира в т.нар. "златна среда" по отношение на броя на държавните служители, което ясно опровергава твърденията за "раздута администрация". Допълнителните данни за динамиката на средната работна заплата показват ясно изразен ръст както в частния, така и в обществения сектор: първо тримесечие 2025 г. спрямо първо тримесечие 2024 г. — 11,7% ръст в частния сектор и 9,2% в обществения; второ тримесечие 2025 г. спрямо второ тримесечие 2024 г. — 13% ръст в частния сектор и 13,7% в обществения.

От синдиката припомнят, че в международен план над 100 държави вече прилагат минимален глобален корпоративен данък от 15%. Средната ставка на данък печалба в ЕС е 22%, а в еврозоната - 27%, което ясно показвало, че българската система е значително по-ниско натоварена спрямо повечето европейски икономики.

Подчертава се, че колективното договаряне е резултат от дългогодишни усилия и преговори между работниците, служителите и работодателите.

КНСБ е озадачена от намерението на КРИБ да "приоритизира други синдикати при колективното трудово договаряне", тъй като това противоречи на Конституцията, европейските и международните конвенции и директиви, както и представлява натиск върху работодателите и посегателство върху правото на работниците сами да избират своето представителство. Свободата на сдружаване и колективното договаряне са основни права и не подлежат на пренареждане според интереси, изтъкват от синдиката и допълват, че колективното договаряне на ниво предприятия и браншове е ключово за хората и бизнеса и не бива да се превръща в инструмент за организационни противопоставяния.

Изтъква се, че КНСБ винаги е била активен и отговорен социален партньор, включително по отношение на подкрепата за бизнеса в кризисни и преходни периоди.

Синдикатът припомня, че през 2021 г. е подкрепил исканията на бизнеса и е било постигнато въвеждането на компенсации за небитовите потребители при цена над 110 лв./MWh. През 2022 и 2023 г. пък е подкрепил продължаването на механизма, включително чрез законодателни промени. Посочва се, че за периода 2022-2024 г. бизнесът е получил над 6 млрд. лв. компенсации, които са предотвратили масови фалити в периоди на екстремно високи цени.

КНСБ твърди, че активно подкрепя и участва в редица програми за инвестиции и трансформация на икономиката чрез Фонда за справедлив преход на обща стойност над 1,26 млрд. лв.

Мярката "60/40", предложена от КНСБ в периода на пандемията, пък е била сред най-успешните инструменти за запазване на заетостта.

С тези примери синдикатът показва, че не противопоставя работници и работодатели, а действа като партньор в трудни моменти, когато са нужни общи решения в полза на икономиката и обществото.

КНСБ кани КРИБ и всички национално представителни работодателски организации и КТ "Подкрепа" на задълбочен разговор по ключови теми, защото "само чрез отговорен социален диалог и съвместни действия можем да бъдем реално полезни за развитието на икономиката и за устойчивото бъдеще на България".