Когато НОЩ пада, идва "God" morgon*

Тази сутрин играта се обърна. Правилата се промениха. И вече няма НОЩ, а ден.

За вас, привърженици на спекулациите, изхранващи децата си със зрънчо, люпещи семки под балконите, пиещи двулитровите бири под звуците на мазна чалга, е вече ден. 

За вас, любители на световните конспирации, тържествуващи сега заради това, че фейсбук отдавна е заменил клюката на пазара "Кирков" с псевдоновини и се е превърнал във вашия основен източник на информация, е вече ден.

За вас, тъпчещи науката и медицината, математиката и постиженията на човечеството от времето на Галилео Галилей насам, хулещи всяка енциклопедия и познание, изтръгнато за света с жертви, е вече ден. За вас, поклонници на мътните сили на шушукането и разпространението на фалшива информация от немити уста на немити уста и за вас, немиещи ръцете си по традиция, както не умивате мозъците се, е вече ден. 

За нас настъпи нощ. Защото залезе светлината на НОЩ, която даваше важна информация - за звездата "корона", за спътниците й, за мутациите й, за разпространението й, за колизиите й с децата, младите, старците. За нейните необичайни оси и траектории, параметри и яркост. За момента, в който от супернова ще се превърне в бяло джудже. За нас е вече нощ, защото въпросите ще задаваме към вакуума, към черната дупка на мълчанието. 

Тази сутрин играта свърши и вече всеки ще се спасява в морето от информация и дезинформация единично. И най-вероятно ще се дави. Журналистите ще питаме в писма пресцентровете за вируса, за болниците, за старческите домове, за сиропиталищата, за напредъка на науката. Ще получаваме отговор след 1 месец. 30 дни. По закона за достъп до обществена информация. Това е системата, по която се работи от години и по която се правят и малкото останали разследвания по "каналния ред". 

Нощта падна със сухата сводка за броя заболели и умрели от "няма такъв вирус", когато в разгара на първата вълна умира 43-годишна лекарка. Нощта пада с прессъобщението като статистика за новите огнища, когато България влиза в световния един и същи сценарий със заразените си старческите домове. Заразени от "няма такъв вирус". И въпроси вече няма. А "питайте пресцентъра" е отговорът. Защото някой реши да е "ден", а не НОЩ. 

Когато смелите колеги бяха на линия всяка сутрин да задават тъпите си според вас въпроси, те помогнаха стотици лекари навреме да получат личните си предпазни средства (срещу "няма такъв вирус"). Защото алармираха, сигнализираха, понякога писаха "шок" и понякога казваха "ужас". 

Когато генералът, когото не спряхте да наричате с обидни производни на фамилното му име (присъстващо в редица световни медицински журнали), ви "лъжеше" и ви "плашеше", всъщност ви пазеше (от "няма такъв вирус"). Говорел за маски, без маски, за трупове, чували и морги. Знаете ли какво не ви каза, а спести? Че по време на операция и аутопсия човешкото тяло мирише. На лошо. Точно колкото лошо смърди мъглата на безспросветността. Генерал-майор, професор д-р Венцислав Мутафчийски ще забравите бързо, както винаги. Лошата миризма, стелеща се в мъглата, ще остане. 

Новината? Първата вълна (на "няма такъв вирус") май си отива. За втората НОЩ няма да има. Информирайте се сами. Това е новината днес. "Честит" ден. "God" morgon.

Аз благодаря на Националния оперативен щаб. 

*От шведски - "Добро утро". - Бел. а.