Кой е Сергей Магнитски, който се превърна в закон в САЩ?

Името на Сергей Магнитски на Запад е твърде познато, у нас се споменаваше спорадично покрай личностите на някои олигарси и хора с власт, но едва вчера това връхлетя сякаш изневиделица и България и се настани трайно в публичното пространство. Кой всъщност е Сергей Магнитски и защо в Съединените американски щати кръстиха специален закон на негово име?

Сергей Магнитски е роден през 1972 г. в Одеса, в тогавашната Украинска съветска социалистическа република. Семейството му се мести в Русия и той завършва училище с отличие в Налчик в кавказката руска република Кабардино-Балкария, а след това учи финаси.

Първоначално работи като финансов ревизор в Москва. Сред клиентите му била и фирмата Hermitage Capital Management на американския предприемач с британски паспорт Уилям Браудър, който от края на 90-те години е сред най-големите инвеститори в тогавашна Русия. Впоследствие обаче Браудър изпада в немилост и получава забрана за влизане в страната. Самият той се определя като „държавен враг номер 1“ на Владимир Путин. През 2007 г. неговата фирма е претърсена заради съмнения за укриване на данъци.

Със защитата на американеца се заема адвокат Сергей Магнитски, който в хода на проучването си разкрива гигантска корупционна схема. Той твърди, че данъчната полиция е отклонила 230 милиона щатски долара, които не са влезли в държавната хазна, а са потънали в нечии джобове. Въпросните пари по-късно били препрани през една скандинавска банка в балтийските страни.

През 2008 г. самият Магнитски е задържан в Русия по обвинение в укриване на данъци, той прекарва почти една година в следствения арест "Матроска тишина" в Москва, където здравето му се влошава и впоследствие умира едва 37-годишен. Според официалната версия, причината за неговата смърт е сърдечна недостатъчност, но близките на Магнитски се съмняват в това. 

През лятото на 2009 г. Магнитски се разболява. На 16 ноември е преместен в критично състояние в затвор, в който има операционна. Задържаният обаче не е опериран. В опозиционни руски медии бяха публикувани твърдения, че адвокатът е прекарал последните часове от живота си в единична килия с белезници и малко преди смъртта си е бил пребит с гумен маркуч.

Появиха се и твърдения, че руските власти са карали Магнитски да натопи Бил Браудър за финансовия скандал. Адвокатът обаче проявява смелост и не се пречупва, настоява, че вината за случая е на високопоставени сътрудници на Министерството на вътрешните работи. 

През август 2019 г. Европейският съд за човешките права постанови, че по време на задържането си Магнитски не е получил необходимата медицинска помощ. Освен това обстоятелствата около неговата смърт не са били съвестно проучени. 

Малко след това американският сенатор Бенджамин Кардин от Демократическата партия заявява, че САЩ трябва да наложат санкции на отговорните за смъртта на Сергей Магнитски.

В края на 2012 г., по времето на президента Барак Обама, американският Конгрес гласува т.нар. „Закон Магнитски“. Мярката предвижда замразяване на банкови сметки и авоари и налагането на забрани за влизане в САЩ.

Първоначално в списъка със санкционираните официални лица фигурираха само имената на малко известни служители от правосъдната система в Русия, които, според американските власти, имат отношение към смъртта на Магнитски. Законът на Магнитски е написан, за да накаже „лицата, отговорни за задържането, злоупотребата и смъртта" на Магнитски, като им отказва влизане в САЩ и замразява всякакви активи в САЩ.

През 2016 г. обаче беше приет нов вариант на закона, който вече не се отнасяше само до Русия. Новият закон даде право на Вашингтон да предприема мерки срещу лица в целия свят, за които има съмнения, че нарушават човешките права. На основата на този закон са налагани санкции, например срещу чеченския лидер Рамзан Кадиров, както и срещу лица, замесени в убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги.

В отговор на първия „Закон Магнитски“ Русия прие в края на декември 2012 г. свой закон, забраняващ на определени американски граждани да влизат в Русия – по обвинения в нарушаване на човешките права или за действия срещу руски граждани в чужбина. Външното министерство в Москва води списък с имената на лицата, попадащи под ударите на този закон.

Много критики породи онази част от закона, с която на американски граждани бе забранено да осиновяват руски деца, останали сираци. След разпадането на Съветския съюз това се беше превърнало в масова практика – хиляди руски сирачета бяха осиновени по този начин. Неофициално руските медии нарекоха закона на името на Дима Яковлев - руско дете, което малко след осиновяването си в САЩ почина, след като било оставено в затворена кола в жегата.

На съвместна пресконференция с президента на САЩ Доналд Тръмп в Хелзинки преди няколко години Путин атакува директно Уилям Браудър, роденият в Америка основател на Hermitage Capital и движеща сила зад натиска за санкциите, довел до закона. Путин предположи, че Браудър и неговите партньори в отделна компания незаконно са изтеглили стотици милиони долари от Русия. Освен това той  бил насочил тези пари към кампанията на опонента на Тръмп в президентската надпревара през 2016 г. Хилари Клинтън. По-рано обаче съд в Москва осъди Браудър, който живее във Великобритания, на девет години затвор за умишлен фалит и укриване на данъци. 

Браудър нарече твърденията на Путин „толкова нелепи и неверни, че изпада в заблуждение“. Той добави: "От 2012 г. насам Путин постави за своя най-голям външнополитически приоритет отмяната на Закона на Магнитски. Но нито едно от усилията му не даде резултат“.