Кой ще ни даде пари?

Трябва да се върви към 850-870 лева минимална работна заплата от 2023 г. Това каза пред Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му настояването за увеличение на минималното възнаграждение със сегашния бюджет е основателно и наложено от инфлацията.
„Според нашите изчисления са необходими над две минимални заплати за издръжката на едно тричленно семейство. Около 234 лв. са необходими повече, за да живее нормално едно семейство. В тази връзка искането за увеличение на минималната работна заплата с около 10-15% е легитимно и продиктувано от инфлацията. Ръстът на средните работни заплати също се движи в тази посока. Нашето искане беше минималната работна заплата още в сегашния бюджет да бъде около 760 лв., не бяхме чути. Надяваме се през юли, когато се преразгледа финансовата рамка, да бъдат добавени тези средства”, обясни той.
Пламен Димитров коментира още, че рамките за заплатите са най-лошата новина в бюджета за 2022 година. „Заложени е увеличение във възнагражденията единствено на педагогическия персонал, което е абсурдно”, смята той.
Подпомагането на домакинствата с енергийни помощи също е далеч от нивата, които Евростат определя, добави Димитров.
„Около 2 милиона граждани не могат да се отопляват през зимата, а подпомаганите с енергийни помощи са малко над 300 хиляди”, добави той.
Повече от половината българи не получават заплатата необходима за нормален живот у нас. Това показва анализ на КНСБ. Според данните през последната година животът е поскъпнал значително, цитиран от Нова телевизия.
За последната година хранителните стоки са скочили средно с около 10%. Ръстът е по-висок в сравнение със средния в Европа, който е 4,3 на 100. Най-много се е повишила цената на олиото с 35%. Значителна разлика има и в ръста на цената на природния газ. Ако средно в Европа той е скочил с 27%, то у нас ръстът е 102%.
Така се повишава и сумата нужна за издръжка. Например едно 3-членно семейство с дете до 14 години трябва да разполага с 2066лв. на месец. За един работещ е необходима 1148лв. нетна заплата. Като 417 лв. от тях отиват само за храна. Оказва се обаче такава заплата взимат само -34,4% от работещите.
За да се компенсират разликите от КНСБ настояват минималната заплата тази година да скочи на 760 лв., а догодина да стане 50% от средната. И още - ще искат останалите заплати да се повишат с минимум 10%.
1148 лв. според анализа на КНСБ трябва да получава един човек, за да може да се справя с основните си разходи.
„За съжаление 2/3 от хората не ги получават тези пари, тъй като средната заплата, да тя е средна, но ако видите по региони с една трета е по-ниска средната по области”, обяснява Любомир Костов от КНСБ.
Разликата се засилва и скокът в цените. „Българинът потребява основно малоценни стоки. Става въпрос за стоките от първа необходимост. Те нарастват много повече от тези 8%. 3.35% от другата страна е ниската база, от която изхождаме. Колкото е по-ниска базата , толкова по-вреди инфлацията на нашия стандарт на живот”,
Решението според синдиката – увеличение на заплатите. Според работодателите обаче не е толкова лесно.
"Има обаче предприятия, които в момента затварят, заради цената на електрическата енергия. Най-лошото е, че обвързването на минималната работна заплата с инфлацията, това е нещо, което граничи с рекет”, каза Теодор Дечев от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).
И припомня, че вдигането на заплатите води до вдигане на цените. „Спиралата на инфлацията, това е един порочен кръг, който е сам заложен в себе си. Вдига се някакъв показател, нарастват цените на стоките, компенсираме заплатите и така инфлацията тича нагоре по-спиралата. Въпросът е, че все още не е измислен начин за усмиряване на тази спирала”, допълни Дечев.
* Кой ще ни даде пари?” – тази фраза, изречена от симпатизанка на БСП по време на партийна проява в Кърджали през 1991 г., се превърна в интернет сензация. Lupa.bg припомня комичното видео.