Коментар: Наплюскахте ли се като свине, уважаеми сънародници?

Обикаляше едно време следният виц за парадоксите на зрелия социализъм – магазините са празни, а мазетата са пълни, никой не работи, а планът за петилетката е изпълнен за 3 години. Като гледам, нищо старо не е забравено. Всичко живо реве и се жали – медицинските сестри нямали пари за едни свестни гащи за пред докторите, полицаите ходели със скъсани кубинки, даскалиците просели от децата стотинки за кафе в училищната лафка. В същото време по Великден същите бедняци плющят агнешки плешки и цедят лой по мустаците все едно им е за последно.

Кой тръгнал в почивните дни да си вземе въгленче от Нотр Дам, кой хванал някоя промоция за Бали, по-бедните се задоволяват с Гърция и Сърбия, а най-ощетените киснат морни стави в минералните басейни на Велинград и Вършец. Никой не работи, никой няма пари, обаче за манджи, вафли в чутурата и къркане се намират.

Аз лично познавам поне 10 тъпи копелета в трудоспособна възраст с физическата енергия да задвижат малък ВЕЦ на мускули, които от години седят без работа, жулят CV-та в jobs.bg и чакат някой да ги покани да са началници и да си чешат мъдурките за 3 до 5 бона на месец. Плащат си мизерните сметчици с някой лев от жените и майчиците си и мрънкат за вселенската несправедливост, нахендрила ги в отходния отвор на Европа с древното име България.

В това време ония, дето не нагъват агнешно като разпрани и се намират някъде вляво от нас на Световния атлас, живеят в енергийно ефективни домове, плащат наполовина за топло и светло, защото са минимизирали загубите до крайния потребител, карат коли, на които не се налага всеки месец да им сменяш бензиновата помпа за 200-300 лева. Защо ли? Защото не са мрънкащи лентяи, които умеят единствено да залеят с олио великденската салата.

Истина е, че в България е трудно да се живее с достойно бачкане. Трудовите закони са слаби, съсловната активност е мижава като пейсмейкъра на Митьо Пищова и работодателите с гаврят с когото и както си поискат. Да, обаче не е виновен този, който яде зелника. Клатикурци, които отиват всеки ден на работното си място с мисълта да се скатаят на принципа, че който нищо не върши, няма как да сгреши, отварят чудовищния дисбаланс в класовите отношения, който би накарал дори Карл Маркс да си оскубе брадата.

Този, който се интересува повече от ходенето на фитнес, фризьор, сауна, почивка и фестивала на сръбското кебапче, отколкото от професионалното си развитие, няма как да бъде социално удовлетворен. И ще продължи да си намира отдушник на мизерното битие в плюскане по повод и мрънкане без. Христос Воскресе, а ние кога?