Константин -Кирил Философ пише азбуката за една нощ

След завършването на Магнаурската школа във византийската столица, която по същество е била езотерична, на Константин, наречен по-късно Кирил, е поверена патриаршеската библиотека в катедралата „Св. София” в Константинопол.

За времето това е много висок пост. Но влечението към науката и презрението към столицата карат брата на Методий да се скрие за 6 месеца в манастир вероятно на Босфора или Мраморно море. Когато е открит от патриаршията и правителството, които не желаят да загубят възможността да се възползват от него, е привлечен в столицата и е назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното звание „Философ”. Следват няколко успешни за Византия мисии, оглавявани от Константин-Философ.

А когато се завръща от една от тях, Философът се усамотява за кратко в „безмълвие” и се отдава само на „беседа“ с книгите, но скоро напуска района на столицата и отива при брат си Методий в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия. Смята се, че там създава глаголицата.

Както пише в житието му, прави го само за една нощ по божие вдъхновение.

Според автора на „За буквите“ Черноризец Храбър това става през 855 г. Пак в манастира в Мала Азия двамата братя започват да превеждат основни християнски текстове на старобългарски език. Преводите убедително свидетелстват, че за Кирил и Методий славянският старобългарски език е много близък и майчин.