КОШМАР: Марко Марков от "София прайд" се е самоубил
Живеем в общество, което се гордее с „традиции“, с „ценности“, с „нормалност“. Но дали в тези традиции има място за всеки, пита приятелка на покойния ЛГБТИ активист

Стана ясна причината за трагичната смърт на Марко Марков, българският ЛГБТИ активист и основател на "София прайд филм фест". Негови сподвижници споделиха, че младият мъж е решил сам да сложи край на живота си.
Близките на Марко твърдят, че нищо в поведението му в последно време не е издавало потиснатост или депресия. Те отдават решението му на битови причини, макар Марков наистина да бил разтърсен в последно време от глобалните политически събития.
Ето как се сбогува с него приятелката му Ани Стоянова:
„Едно момче избра да не живее повече.
Не защото не е обичал живота. А защото животът не му е оставил място.
Колко често не чуваме думите, които изричаме?
Колко често не усещаме тежестта, с която падат върху нечии ум?
„Това е просто шега.“
„Аз нищо лошо не съм казал.“
„Той сам си е виновен“
„Не ми пречи, само да не ми се навира и да не парадира“
„Аз никого не съдя, но това не е нормално“
Думите могат да рушат. А понякога – да убиват.
Живеем в общество, което се гордее с „традиции“, с „ценности“, с „нормалност“. Но дали в тези традиции има място за всеки? Дали в тези ценности има място за обич, за приемане, за разбиране? Или продължаваме да изграждаме стени, да сочим с пръст и да прогонваме тези, които не се вписват в нашите тесни представи за „правилно“?
Защо смятаме, че имаме право да решаваме, че не си достатъчно добър, достатъчно „нормален“, достатъчно „правилен“?
Всеки има граници на болката, които не виждаме. И понякога една подигравка е капката, която прелива чашата. Едно безразличие е последният удар.
„Мъртвите момчета не могат да танцуват“: Почина един от основателите на София Прайд
Дали си даваме сметка какво причиняваме на другите?
Дали си даваме сметка кого губим?
Не, това не е просто една история. Това не е изолиран случай. Това е вик. Това е тишината, която остава, когато никой не е чул този вик навреме.
Никой не трябва да умира от самота в свят, пълен с хора.“
В същото време в социалните мрежи изобилства от отвратителни коментари по адрес на починалия, бъкащи от примитивна хомофобия. Показваме ви нагледен пример, не за да правим реклама на подобни олигофрени, а за да видите сред какви отрепки живеем: