Кошмарът от 11 май 1985 г. още е жив! (СНИМКИ И ВИДЕО)

Срещата между Брадфорд и Линкълн от трета английска дивизия започва в 15 часа. Малкият стадион "Вали Парейд" е препълнен. Или казано по-конкретно - на трибуните са събрани точно 11 076 зрители, за да видят как любимият им Брадфорд, ще бъде коронясан за шампион на Трита дивизия. Много родители са завели децата си.

Публиката е възторжена. Тимът на домакините, чиито прякор е "петлетата", чества влизането си във втора дивизия. Мачът с Линкълн Сити е без значение, защото промоцията вече е извоювана. Отборът прави почетна обиколка под оглушителните възгласи на феновете.

Капитанът Питър Джаксън размахва гордо трофея, който се дава на първенеца на трета дивизия. Негов съотборник в този момент е бъдещата легенда на шотландския национален тим Стюърт Маккол. Баща му, дошъл да види сина си, е един от ранените след разразилия се пожар и срутването на официалната трибуна.

Около 40-та минута на централната трибуна, в която има около 3 000 фена, се появяват пламаци от незагасена цигара. Трибуната е изцяло дървена, а пред нея има огромно количество хартия, което спомага за бързото разрастване на пожара.

По ирония на съдбата няколко дни по-рано Комисия по сигурността предупреждава клубните власти, че под въпросната централна трибуна са се насъбрали много леснозапалими материали. От комисията ясно и категорично предупреждават, че контактът на отпадъците със старите и изгнили на места дървени седалки може да донесе непоправими щети. И че трябва да се забрани пушенето в тези сектори.

От централата на Брадфорд казват обаче, че и без това са приготвили стоманена козирка, която ще я сложат в понеделника след мача. Тогава ще почистят и насъбралите се боклуци. Но каквото е имало да става, става. Някъде по средата на първото полувреме нехаен зрител хвърля угарката си небрежно под дървената трибуна с отпадъците.

Кой да ти обърне внимание в този тържествен момент на един фас! За нещастие угарката пада върху пластмаса. Лека-полека огънят обхваща по-големи пространства. Но публиката продължава да гледа какво става на терена, въпреки че все още гол няма в нито една от двете врати. Дори една част от феновете се тресат мощно и пеят песни в чест на влизането на Брадфорд в по-горната група.

Първото видимо огнено кълбо се забелязва в 15,43 часа. В първия момент полицаите не чуват апела на част от феновете. Никой от тях не предупреждава зрителите да напуснат местата си, докато още не е станало сериозно. Публиката обаче усеща, че нещо не е наред и част от нея се стича на терена. Към 15,46 часа бризът, който се носи из въздуха, донася опасното огнено кълбо към централния сектор.

Той вече прилича на пламтящ факел. Повечето от зрителите започват да слизат стремглаво надолу и да прескачат оградите. Но за някои възрастни хора и за деца това е непосилно. А те са в тази част, защото е със седящи места и си мислят, че там е най-сигурно. Тълпата хуква към задните врати, които същевременно са и изходи, но полицаите "предвидливо" са ги затворили. Трагедията е предавана директно по местната Йоркшир Телевижън, където показват ужасяващите картини.

Реферът Дон Шоу де Сандбах отдавна е дал последен съдийски сигнал на първото полувреме - три минути преди неговия край. В аналите на английския футбол за първи път влиза случай, в който прекратеният в 42-ата минута двубой между Брадфорд и Линкълн от трета дивизия не е доигран и е вписан краен резултат 0:0. Но това в случая е най-малкото и изобщо не е най-важното.

Общият сбор на загиналите е 56, а 260 са ранени. Сред мъртвите има двама зрители от гостуващия отбор. Феновете на Линкълн, след като успяват да се спасят, се връщат и започват да вадят от пламъците тела на възрастни хора и на деца.

Но в един момент самите те не могат да се измъкнат от огньовете. Двамата юначни мъже, които загиват, се казват Бил Стейси и Джим Уест. След като стадионът на Линкълн "Синсил Банк" е обновен през 1990 година, една от трибуните е кръстена в памет на героите - "Стейси-Уест стенд".

Сам Фърт, бивш президент на Брадфорд е най-възрастната жертва (на 86г.). Ендрю Флетчър на 11 г., най-младият. 50 души (полицаи и запалянковци) са наградени с орден за храброст, който помагат за спасяванете на стотици души.

В пострадалия Брадфорд се подема кампания за обезщетяване на семействата на загиналите. Издава се специален диск с песента на популярната група Джери анд дъ Пейсмейкърс "Вие никога не сте сами", която е и химн на Ливърпул. Въпросният диск стига до номер 1 в английската музикална класация за сингли. Обновеният "Вали Парейд" е открит наново на 14 декември 1986 година изцяло с 25 000 седящи места. Премахнати са всички решетки и предпазни огради до терена. Мачът на откриването е приятелска среща между Брадфорд и сборна единадесеторка на Англия.

Пред самия стадион е изграден мемориал в памет на жертвите. В монумента има много бронз. В него са вградени пламъци, цветя и счупен кръг, който изобразява символа на битката между живота и смъртта. На височина, на която всеки, който мине и може да види, са изписани имената на загиналите. Другите материали, които са вградени в паметника, са дървен материал от Болтън, вода от замъка от Денбиг д'Огден.

Но в монумента има вградена и лична история. Скулпторът Йохаим Райзнер е германец от град Хам. Селището още преди нещастния случай е побратимено с Брадфорд. Джойс - съпругата на скулптора, пък е родена в съседния до Брадфорд - Вилсден.

На 15 години тя пътува до Хам на ученическа екскурзия и там в кметството се запознават с бъдещия си съпруг. В продължение на 10 години двамата поддържат кореспонденция, след което се женят.

Всъщност, нейна е идеята мъжът й да направи този паметник, който ще напомня винаги за това, което се случи преди 22 години. Само 18 дни по-късно се случва друга трагедия - тази на "Хейзел" в Брюксел по време на финала за КЕШ между Ювентус и Ливърпул (1:0).