Ковид ограниченията съсипаха икономиката на Занзибар

Правителството на Занзибар рекламира план за 2 милиарда долара, който включва по-мащабно корабоплаване, проучване за добив на петрол и преработка на морски водорасли, тъй като се властта се стреми да разшири икономиката извън туристическия отрасъл, който съставлява повече от една четвърт от икономиката му.

Петгодишният план предлага развитието на петролна и газова индустрия наред с усилията за стимулиране на нейната „синя“ икономика, каза в интервю Хюсеин Мвини, президент на полуавтономния архипелаг на Танзания, станал така популярен сред туристите у нас през две години. Правителството планира да наеме съветник за финансирането на почти две дузини широкообхватни проекти, оценени на 5,5 трилиона танзанийски шилинга (2,4 милиарда долара), каза той.

Островите в Индийския океан търсят нови източници на доходи и за да намалят зависимостта от континента за провизии, включително електроенергия.

Те искат да насърчат риболова и по-доброто използване на морските водорасли, които се изнасят за използване в храни и продукти за красота, заради глобалните Covid-19 ограничения, които накараха пътниците да стоят далече от тропическите плажове и курорти на архипелага.

Туристическият отрасъл на Занзибар пострада тежко от ограниченията покрай пандемията

„Трябва да се възползваме от петрола и газа“, каза Мвини от офиса си в Занзибар Сити, столицата на островната държава с население от 1,6 милиона души. Занзибар е възложил събирането на данни, за да помогне за привличането на инвестиции, каза той.

Островите планират да разширят икономиката, насочена към океана

Този ход ще увеличи достъпа до електроенергия, която в момента се доставя чрез подводни далекопроводи, а това е честа причина за досадни прекъсвания на електричеството на острова. Започнали са разговори за изграждане на 180 мегавата мощност от възобновяема и евентуално газова енергия, според президента.

Освен това полуавтономният архипелаг се стреми да популяризира позицията си край източното крайбрежие на Африка, за да създаде транспортен център, където товарите могат да бъдат разтоварвани и пренасочвани — използвайки опита на Дубай и Сингапур.

„Икономиката им нарасна заради пристанищата“, каза Мвини, 55-годишният бивш министър на отбраната на Танзания и син на бившия президент на нацията Али Хасан Мвини. „Искаме Занзибар да бъде център за превоз на товари, да го направим логистичен център за региона."

Тризмът и риболовът са основните източници на препитание на местните

Съставен от Унгуджа (самият той наричан и  Занзибар), Пемба и още стотина по-малки островчета, Занзибар осигурява около 6% от брутния вътрешен продукт на Танзания, втората по големина икономика в Източна Африка. Той има собствено правителство и разполага с отделен бюджет, но настоява за по-голям дял от чуждестранни заеми и безвъзмездни средства на фона на преговорите с континента относно споделянето на приходите от изкопаеми горива.

Докато планът за растеж отразява приоритетите на развиващата се държава към осигуряване на собствени енергийни източници и процъфтяване от търговията, Занзибар се сблъсква с екологичните проблеми, които са особено ключови за крайбрежните райони и островните държави.

Архипелагът е пряко засегнат от изменението на климата с инфилтриращи зони със солена вода, включително оризови ферми.

Това също застрашава местното водоснабдяване, кара жителите близо до столицата да страдат от главоболие и гадене. На острова няма друг водоизточник, според доклад на Програмата на ООН за околната среда.

Питейната вода се доставя с танкери от континенталната част на Танзания.

Кораловите рифове са унищожени и от човешката дейност и правителството насърчава рибарите да се преместят в други райони, каза Мвини.

В същото време Африка не е виновна за значителните емисии от парникови газове, каза той, а държави като Занзибар трябва да могат да използват природни ресурси, за да развиват своите икономики.