Ковид препъва преговорите за кабинет

Здраве
12:30 - 24 Ноември 2021
6450
Ковид препъва преговорите за кабинет

Ковид лечението и мерките препъват преговорите между Продължаваме промяната, Демократична България, БСП и Има такъв народ на дълга дискусия как да се преодолее кризата и какви действия да предприеме евентуалното редовно правителство. 

В остри спорове изпаднаха и проф. Георги Михайлов (лансиран от червените за бъдещ здравен министър - б.р.), и проф. Андрей Чорбанов (ИТН), и д-р Александър Симидчиев (ДБ) по отношение изобщо хода на епидемията у нас. Те не се разбраха нито за протоколите за лечение на коронавирусната инфекция, нито за разделението на потоците в болниците, нито за изследването на преболедувалите, нито за финансирането на ковид клиниките и обособяването на конкретни звена. 

Михайлов бе особено активен по време на цялата дискусия, като според него пандемията приключвала и голяма част от спорните моменти били излишни. Той заяви, че страната няма нужда нито от разкриване на нови легла, нито по-голямо финансиране на инфекциозните легла, нито че ваксинирането на конкретни групи като лекарското и учителското съсловие е необходимо в контекста на високата смъртност. Опонира му д-р Симидчиев. Пулмологът напомни, че тепърва ще виждаме и пета, и шеста вълна на инфекцията.

Водещият преговорите Асен Василев (съпредседател на ПП - б.р.) изчака всички тези на бъдещите коалиционни партньори, като точка по точка опита да изчисти темите, свързани с ковид.

Въпреки че проф. Чорбанов поиска и изследване на Т-клетъчния имунитет в масовост, за да се направи истинско национално епидемиологично проучване, и засилване на финансирането на държавната "БулБио" с идеята да произведе "класическа" ваксина, защото по думите му, сегашните нямат стерилизиращ ефект върху коронавируса, тезите му не бяха приети. 

В ролята на експерт от самата ПП бе шефът на БЛС д-р Иван Маджаров, което пък създаде напрежение от страна на БСП, чийто представител попита дали той е станал член на "Промяната", но и Маджаров, и Василев отрекоха. 

Преговорите разкриха огромни пробойни в здравната система не само по отношение на ковид, но и за финансирането на болниците, недостъпността на медицинската грижа в голяма част от страната, неработещите системи и отвориха разговор за милиарди. 

Диференциация на спешната помощ или ешалониране, както д-р Маджаров го определи, старт на програмата за въздушен медицински транспорт, промяната на ДДС ставката за лекарства, ремонт на модела за реимбурсация на медикаментите от НЗОК с цел достигане до 5-10% вместо до 50% от цените, както е сега, са само част от назрелите проблеми за решаване. Обсъжда се и новата Национална детска болница, и нови програми за скрининг и превенция, както в сферата на майчиното и детското здравеопазване, така и за социално-значимите заболявания като рак, диабет. 

Въвеждането на диагностично-свързаните групи, заменящи досегашните клинични пътеки, е тема, която обедини експертите, въпреки очакваното повишаване на разходите. 

Беше обсъдено и въвеждането на регионални инспекции на Медицинския надзор, срещу което скочи Михайлов: "FBI ли ще правим?!", попита той и се обяви "против". БСП е срещу въвеждането на протоколи за лечение, въпреки мнението, изразено от страна на ДБ и ИТН, че е по-логично и в полза на самите лекари да ползват единни стандарти, гайдлайни и протоколи за лечение. Д-р Силви Кирилов от ИТН обаче напомни, че реформа на агенцията за Медицинския надзор е ключова и не бива да се закрива. "Иначе пак създаваме усещането у пациентите, че гарван гарвану око не вади", напомни той. Но бе контриран от Михайлов, че пациентите се обръщали към адвокати, а не към "поредната" държавна структура. 

Придържане към т.нар. "златен час" за лечение също бе по-скоро консенсусен момент от разговорите между експертите, но стана ясно, че ще се наложи преформатиране на болничните структури в страната, предвид нивото на компетентност.

Тук се прояви и темата за интегрирането на информационните системи, включително за болничната помощ и броя легла, специалисти и техните специалности, както и за въвеждането на дългоочакваното електронно здравно досие. Според мнозинството електронната карта може да бъде въведена и в рамките на първите 100 дни от бъдещото управление. 

Спорове възникнаха и по отношение на договорите на медиците и правото им да практикуват на няколко места.