КРАЙ: Мнозинството прескочи ветото на Йотова, секциите извън ЕС си остават до 20

Депутатите преодоляха ветото, наложено от президента Илияна Йотова, за ограничението до 20 броя секции за вота извън държавите от ЕС, в Изборния кодекс.

Ветото бе преодоляно с гласовете на 126 от мнозинството, 86 гласуваха "против" (тоест "за" ветото) и 11 "въздържали се". 

Осем от БСП бяха "за" поправките в ИК, седем - против. ДПС-НН гласуваха само трима "за" ремонта на кодекса, 24 бяха против. Цялата група на Радостин Василев - "МЕЧ", гласува в сиво. 

Само четири гласа не биха достигнали, ако МЕЧ не бяха "въздържали се" и БСП бяха монолитни, но ветото отново щеше да бъде преодоляно. 

Мотивите на държавния глава Илияна Йотова, с които върна промените, са свързани основно с ограниченията до 20 на броя секциите за гласуване извън дипломатическите ни и консулските представителства в държави, които не са членки на Европейския съюз.

От ПП-ДБ заявиха че се ограничава основно право. Надежда Йорданова заяви, че групата няма да подкрепи повторното приемане. Основни аргументи - Конституцията допуска ограничения на правото на глас само при непълнолетие, запрещение и изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Таванът от 20 секции може фактически да възпрепятства гласуването (отдалеченост, невъзможност всички желаещи да гласуват в рамките на изборния ден).

Промените идват дни след насрочване на изборите (19 април 2026 г.), в противоречие с препоръките за стабилност на правилата поне година преди вота. Критика към използването на данни от последни избори с ниска активност за обосноваване на числото "20".

В изказването се отправиха и политически обвинения за "сделки" и за забавяне на разглеждането на ветото.

Хамид Хамид от "ДПС – Ново начало" обяви, че групата няма да подкрепи повторното приемане. Той подчерта, че правото на глас не търпи други ограничения извън изрично посочените в Конституцията. Според него текстовете засягат стотици хиляди български граждани в чужбина. Той постави дебата в исторически контекст, включително по отношение на изселническите вълни към Турция, и определи ограниченията като продължение на "практики на лишаване от права".

От "Възраждане" заявиха, цитирани от БНР, че ще подкрепят повторното приемане на закона. Аргументацията им се концентрира върху необходимостта от контрол и прозрачност при организацията на секциите извън ЕС и притесненията от злоупотреби и "контролиран вот" в определени държави.

От БСП са за "Промени - но не непосредствено преди избори". Наталия Киселова очерта позицията, че организацията на избори в чужбина зависи и от законодателството и съдействието на приемащите държави.

Според левицата държавата има правомощие да определя начина на организация. Въпреки това моментът за промени е неподходящ - след насрочване на изборите.

От Алианса за права и свободи са категорични - "Вотът на българите по света не бива да се стеснява". Севим Али заяви,че ще сезират Конституционния съд.

За да бъде преодоляно ветото на президента, е необходимо обикновено мнозинство в пленарна зала. Решението ще определи режима на разкриване на секции извън ЕС за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април.