Край! Украйна ще загуби 20% от територията си заради предателството на Запада

Тези дни под моите статуси и на лични, в разговори с приятели или просто познати хора, една е доминиращата тема - Войната срещу Украйна отива към драматичен завършек... Да, сигурно са прави тези, които мислят, че нищо не се знае или не се знае, знае ли се.

Но аз съм все повече обезпокоен и изпитващ неистова жал за Украйна.
Според мен вече са готови плановете за отстъпване на 20% от територията на Украйна.

Рашистан контролира между 60 и 80% от Донецка, Луганска, Херсонска, Запорожка области.

Ужасно Уви!!!
За първи път украинците, които искат край на Войната са над 50%.

Украйна е първата жертва на Залеза на Запада!

Така или иначе, приемам, че различните коментари, които чета и чувам имат своето право, а може би и своята правотата...

Но най-тъжното е, че вече всички или много по-голямата част от нас допускаме (мнозина не искат да си го признаят - пред себе си или на глас), че украинците ще бъдат принудени да приемат и (почти) де юре, че са загубили тези територии, които те вече де факто са загубили.

Всичко, според мен се реши в късната есен и ранната зима на 2022 г.
Тогава серия блестящи победи на украинците изплашиха до смърт Запада и той за дълги 3-4-5 месеци им спря доставките на оръжия. И най-гадното - на значителна финансова помощ.

Сетне се надявахме на контрнаступа.

Имаше щедри обещания за въоръжаване, подклаждане на свръхоптимистични амбиции, още миг и аха да падне гадния Путин...

Генерал Залужни се подведе по тия обещания и съвети, по-скоро - предовери им се. И провали контрнаступа.

Казвам, че той го провали, защото беше Военен номер 1. Иначе когато има драматично несъответствие между цел и ресурси, нищо друго не може да се случи.
Асиметрията между Русия и Украйна в ресурси - материални, финансови, човешки и информационни е колосална, затова Украйна, както и храбро и безтрепетно да се сражава, не може да устои без непрекъсната и нарасатваща помощ от Запада.
След контрнаступа мачът е на едни врата, боксът е в един ъгъл. На футболен език - глуха защита, на боксов език - опит да се влезе в клинч.

Жертвите на украинците започнаха да растат в непосилни за страната темпове. Умората сред тях и отчаянието започнаха да растат с още по-високи темпове.
Аз вярвах в Украйна, оказа се, че също съм бил свръхоптимистичен. Но това моето бе вяра в Запада. Не можех да допусна, че Западът не разбира същността, смисъла и съдържанието на тази Война - че тя е срещу него, нищо, че се води на територията на Украйна.

Западът и мен ме предаде. Това, че Западът ме предаде мен лично, за Историята не е нищо особено, но аз наистина се чувствам предаден.
Разбира се, главното е, че Украйна бе предадена.

И продадена.

А понеже ако все пак нещо повече обичам от Украйна, това е България, аз изпитвам страх, че Западът ще ни предаде и нас.
Украйна вчера е България днес.
Украйна днес е България утре.
Украйна утре е България вдругиден.
Нямам вече никакво съмнение.

Опасявам се, че докато в България презентират книга за биографията на НАТО, ние трябва да се готвим за епитафията на НАТО.
Опасявам се, не искам да вярвам, че ще бъде така, но не мога да не допускам, че така ще бъде...

Ние, България, сме наред и на нас рашизмът няма да ни се размине.
Рашизмът е по-страшен от ковида и по-лесно от него преминава през границите и поразява народи със слаба имунна система. Със слаба система за национална сигурност...

Само дето "поучени" от примера с Украйна, никой у нас няма да се бие срещу рашистите. Такива като нас ще знаят, че каквото и да говори Западът, накрая ще ги предаде и продаде в името на наивното желание да бъде оставен намира да си живее както преди Войната.

Още повече, че България е вече болна от рашизмофилие - патологична мутация на русофилието, за жалост.

Някой за пореден път ще ме упрекне в черногледство и песимизъм.
Дали е черногледство или ясновидство, както казал Слепия - ще поживеем ще видим.
А за песимизма ще цитирам мой приятел, който казва:
- Не съм песимист, изобщо не съм песимист, просто се страхувам за Бъдещето.

Проф. Николай Слатински, фейсбук