Краси Балъков: Потенциалът на Байерн е стряскащ

Красимир Балъков беше ключова част от златното българско футболно поколение, стигнало до класирането на полуфинал на световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година.

“Мозъкът” от “магическия триъгълник” на Щутгарт и легенда на Спортинг говори по редица теми - за трансфера на Гьокереш в Арсенал и той ли е липсващото звено в един бъдещ шампионски отбор на “топчиите”, за очакванията в двата му бивши клуба за новия сезон и как отбори с по-ограничен бюджет могат да балансират битката на местно ниво с тази на европейската сцена.

"Във финала за Суперкупата на Германия, гледайки кадровия потенциал, този на Байерн Мюнхен е стряскащ. Те разполагат с финансовата мощ винаги да имат много качествен състав, така че не можем да говорим за изненада. За съжаление Щутгарт загуби за втори пореден път този трофей, но се надявам да играе и трети пореден път за него през следващия сезон.

Щутгарт винаги е показвал, че може да се съревновава като равен с големите отбори, макар и с по-нисък бюджет. Успехите и начинът на игра идват благодарение на добрата сработка между футболистите и треньорския щаб.

Всеки трофей е важен и изиграва положителна роля. Това е нещо, което остава в историята, особено след такава голяма суша. В немския футбол няма изобилие на клубове, които да се похвалят с множество трофеи. За Щутгарт Купата означаваше осмисляне и валидиране на сезона, особено предвид представянето в Бундеслигата, което беше доста колебливо.

Шампионска лига се оказа голямо предизвикателство за отбора. Тук отново стигаме до финансовите възможности и оттам - широчината на състава с достатъчен брой равностойни играчи. Щутгарт има добри футболисти, но не може да си позволи дълбочина като тази на грандове като ПСЖ, Реал Мадрид, Барселона и Байерн. Това се усети в един определен момент - повече мачове, натрупване на умора, което рефлектира върху представянето в Бундеслигата.

От времето на “магическото трио” - то бе формирано под ръководството на Йоаким Льов. Беше близо до футболистите, знаеше какво иска от тях, без да налага толкова вижданията си за играта. Просто искаше от всеки един от нас да дава това, на което е способен и да бъде себе си на терена. Това доведе до един добър синхрон между него и нас и до успеха, който постигнахме със спечелването на Купата на Германия.

Историята показва, че рядко титлата в това първенство се дублира от отбор, който не се казва Байерн Мюнхен. Дортмунд беше до някаква степен конкурент, сега Леверкузен се опитва да бъде такъв. Мисля обаче, че ако Байерн не се препънат сами по някакъв начин, няма как да не станат отново шампион, заради кадровия потенциал, с който разполагат. Да не забравяме обаче факторът европейски мачове.

Няма как да не кажем, че Байерн Мюнхен е заслужил статута си в Германия. Тази история и мощ са продукт на мъдри решения от умни хора през годините, създали машината, която е клубът днес. Работата на другите е да се поучат и да се опитат да ги достигнат по някакъв начин.

Все още е трудно да се каже за Гьокереш, който премина от друг мой бивш клуб - Спортинг, в Арсенал, защото има много какво да доказва. Мястото му ще е там, където той сам си отреди да бъде. Досега е играл в португалското първенство, с много голям успех, срещу силни отбори е показал, че може. Сега трябва да го демонстрира и в Арсенал. Не е достатъчно, че са те искали и са те купили за много пари. Оттук започва доказването.

Трябва да остане спокоен и да покаже играта си, това което може, без да се натоварва излишно психически и без да се оставя на шума и очакванията да му влияят. Бележенето на голове е това, което прави най-добре.

При всички положения на "артилеристите" им липсваше подобен футболист, но не бих казал, че е само това. Нивото във Във Висшата лига е убийствено, всеки може да те препъне. Затова най-важно там е постоянството. Ако Арсенал станат шампиони, това няма да е защото са купили един футболист, бил той и такъв голмайстор.

Той е типичен таран, мощен футболист, такъв, с какъвто Арсенал не разполагаше до момента. Това ще отвори варианти в начина на игра, ще добави вариативност. Досега футболът им беше по-разчупен, комбинативен, сега може би ще стане по-директен, с повече центрирания. Поне на книга качествата на Гьокереш отговорят на такъв тип игра.

В последните няколко сезона “лъвовете” успяха да разбият двуполюсния модел в Португалия и 20-годишното властване на Порто и Бенфика. Отдавам го най-вече на президента на клуба Федерико Варандаш, който стегна много редиците, направи интересния и оказал се изцяло печеливш избор с назначаването на Аморим. С него дойдоха вдигнатите амбиция и ниво на Спортинг. На много правилен път са, но позициите много бързо могат да се сменят отново със съперници като Порто и Бенфика. Борбата ще е безмилостна.

Всичко е въпрос на постоянство в работата и в следването на тази възходяща линия, на идеите на клуба. Спортинг разполага с много добра школа, която създава прекрасни футболисти, които постоянно интегрира в първия отбор. Разчитането на собствени кадри е ключово за клуба.

Подобно на Щутгарт обаче идва моментът с раздвояването на вниманието с европейските мачове…
Вижте, това са клубове, които никога не могат да достигнат нивото на европейските грандове по отношение на финансова мощ, организация, възможност да привличат топ състезатели и т.н. Ако един път на няколко години успеят да се проврат някъде по-нависоко в Европа, това е огромен успех. Трябва да се гледа с реализъм. И двата клуба са наясно с реалностите, което не значи, че не се опитват да израстват.

Но да вземем например нападателя на Щутгарт в момента - Ник Волтемаде, от само една година в отбора, а вече Байерн и други отбори искат да го привлекат. Подобно е и в Спортинг - Гьокереш изкара само два сезона там. Изключително трудно е да бъдат задържани подобни таланти. Това е реалността. Когато обаче задържиш достатъчно ниво, за да играеш в Шампионска лига, феновете ще са винаги доволни, независимо докъде се стигне в надпреварата. Още повече важи и постигането на титли и купи на местно ниво, било то и на всеки 2-3 години.

Предстои световна квалификация на България срещу еврошампиона Испания. Няма определена рецепта. Трябва да излязат много позитивни, със самочувствие, да играят с вдигната глава и без да се съобразяват изобщо дали ще загубят и с колко. Когато играеш без страх, мачовете могат да се окажат изненадващо по-позитивни от това да си повтаряш “Дай да задържим, да не допуснем много голове.” Това би било най-голямата грешка. Най-важното е да излезеш с мисълта, че отсреща имаш абсолютно равен на теб отбор. Както правехме ние едно време. Да има, съществена разлика, но и ние сме губили. И нас не ни броиха много преди онзи мач с Франция. Когато играеш със самочувствие и трупаш опит, в един момент нещата започват да се случват.

Тактиката ще я каже Илиан Илиев, той е треньорът. Връщането назад не ти дава никакви гаранции. Може би нещо по средата. Да се опитат да играят, но когато се защитават, да бъдат компактни, независимо в коя част на терена. Това е модерният футбол в момента, който ние все още не можем да достигнем по начина, по който ни се иска. Оттам идва и разликата", сподели той в интервю за Flashscore.