Кристиано Роналдо влезе в тъжен елитен клуб

Елиминацията на Португалия от Испания на Световното първенство по футбол изпрати Кристиано Роналдо в един специален списък – този на най-великите играчи в историята, които никога не са печелили Мондиал. На 41 години португалецът изигра последния си световен шампионат, както самият той потвърди преди осминафиналния сблъсък.

Загубата с 0:1 след гол на Микел Мерино в добавеното време сложи край на една забележителна кариера на световни финали, започнала през 2006 г. и белязана от рекорди, спортно дълголетие, но и от липсата на най-важния трофей във футбола.

Кристиано Роналдо участва на шест световни първенства – от 2006 г. до 2026 г. – и на последното издание се превърна в първия футболист, отбелязал голове на шест различни Мондиала.

Срещу Хърватия той най-накрая вкара и първия си гол в елиминационен мач на световни финали – празнина, която съпътстваше кариерата му от дебюта на този форум. Европейски шампион с Португалия, многократен носител на Шампионската лига и собственик на една от най-победоносните кариери, Кристиано напуска световната сцена, без да е преминавал отвъд полуфиналите, достигнати през 2006 г., когато Португалия завърши на четвърто място.

Йохан Кройф играе само на едно Световно първенство, но участието му през 1974 г. е достатъчно, за да се превърне в исторически ориентир. Като лидер на „тоталния футбол“ на Нидерландия, той извежда отбора си до финала и се превръща в символ на тим, оставил епохална следа с начина си на игра. Кампанията завършва със загуба с 1:2 от Западна Германия в Мюнхен след обрат. Така Кройф остава най-яркото лице на един от най-влиятелните отбори, които никога не са ставали световни шампиони.

Случаят с Алфредо Ди Стефано е още по-рядък: един от най-великите играчи на всички времена така и не записва участие във финалната фаза на Световно първенство. Роден в Аржентина, той блести за Ривър Плейт, Милионариос и най-вече за Реал Мадрид, превръщайки го в световна сила. Ди Стефано защитава и цветовете на Испания, но комбинация от пропуснати турнири, тогавашни правила, неуспешни квалификации и контузии му попречва да играе на голям международен форум. Отсъствието му от Мондиалите е една от най-големите индивидуални празнини в историята на турнира.

Ференц Пушкаш е голямото име на магическия унгарски отбор от 50-те години на миналия век – една от най-силните селекции, които футболът познава. На Световното първенство през 1954 г. унгарците достигат финала като абсолютни фаворити след унищожителна кампания, включваща победа с 8:3 над същия съперник – Западна Германия – в груповата фаза. В решителния мач Пушкаш открива резултата и Унгария повежда с 2:0 само за осем минути, но германците правят обрат до 3:2 в епизод, останал в историята като „Чудото от Берн“. Пушкаш остава легенда, но без световната купа, която изглеждаше предопределена за неговото поколение.

Разбира се, списъкът не свършва дотук. В него влизат още множество легенди, всяка със своята силна история на блясък, разочарование или отсъствие от световните финали.

Сред тях са:

Еузебио: преди Кристиано Роналдо той е голямата звезда на Португалия. На единственото си участие през 1966 г. става голмайстор с 9 гола и извежда страната до третото място.

Паоло Малдини: италианският бранител играе на четири Мондиала и губи финала през 1994 г. от Бразилия след дузпи. Дълго време държи рекорда за най-много изиграни минути на световни финали (2217), преди Лионел Меси да го подобри през 2022 г.

Други легенди: Роберто Баджо, Зико, Сократес, Фалкао, Мишел Платини, Джордж Бест, Лев Яшин и Неймар.

Включването на Кристиано Роналдо обаче придава друга тежест на тази група. Той влиза в тази галерия след шест световни първенства, множество индивидуални рекорди и кариера, изградена около печеленето на титли. Световната купа остана изключението – трофеят, който се изплъзна на един от най-великите победители, които футболът някога е виждал.