Кубрат Пулев: Преди боя с Джошуа всички се заразихме с COVID-19

Кубрат Пулев се завърна на ринга с гръм и трясък. Той нокаутира ММА легендата Франк Мир в първия рунд по време на историческото шоу Траяд Комбат. Кобрата спечели пояса на организацията в тежка категория и разкри през какво е преминал преди и след загубата от Антъни Джошуа.

"Много неща ме притесняваха. Нямахме право дори да стъпим на ринга. Два пъти съм играл мачове за световната титла в професионалния бокс. Винаги когато съм пожелал, са ми давали тази възможност. Да огледам ринга. Беше суперизненада, че сега не ми позволиха. Сблъсках се с нещо, което не ми беше познато. Поне рингът не беше мек, както беше в мача с Кличко.

Тези ръкавици са по-малки. Не са защитени в сравнение с боксовата, защото са отворени. Надявах се да не си счупя ръцете. Това са удари. Ако срещне челото на противника, може нещо по ръката да се счупи при по-неправилен ъгъл. Човешката ръка не е направена за удари от природата и Господ. Имаше много неизвестни. Все пак това беше първото голямо събитие на "Траяд Комбат". Организацията беше на топниво. Хората бяха и все още са много учтиви. Уникално събитие. За мен е чест, че съм първият шампион, който печели пояс при тях. Имат големи надежди за този спорт. Открити са за нови мачове. Дори започнахме преговори.

След 2-3 месеца съм готов да се кача на ринга. Няма да излизам от форма. Контузия нямам. Това е най-важното. Здрав съм. Да благодарим на Господ и на природата. Имах контузия на рамото, с която играх срещу Джошуа за световната титла. С тази травма нямаше как да пускам друг удар освен десен прав. Дори и с него не бях сигурен. Сега вече контузията я няма. Поработих добре, за да се възстановя. Видяхте как влизат десните прави. Всяко зло за добро. Може би природата ми каза, че трябва да наблегна на повече удари с дясната ръка за в бъдеще", сподели Кобрата пред сайта "Спортна джунгла".

"Не съм коментирал, че съм имал коронавирус. Оправих се малко преди срещата. Не знаех дали ще ме пуснат в балона за мача с Джошуа, защото можеше да покажа положителна проба.

Като самочувствие и психика още веднъж доказах, че съм наистина корав човек. Минах през сериозни изпитания като личност и като дух. Моят треньор Ули Вегнер, който е на 77 години, също беше с корона. Ние не му казвахме, за да не се стресира. Виждах, че всичко върви нормално с него. Следях го отблизо. Всичко беше върху моя гръб. Ако нещо се беше случило с него, представяте ли си кой щеше да е виновен? Поех отговорност. След това му казахме. Той не вярваше. Дори казваше, че не е възможно. Това са други, интересни подробности, които някой ден ще ги опиша в книга. Драми и човешки емоции, които са невероятни. Те преминаха и не са стигали до обществените очи. Хората не са наясно", призна Пулев.

"За да се вземе едно решение в живота, е въпрос на сметки. Всяко едно от тези неща накланяше везната. Ще ви кажа още нещо за Ули. Когато му казахме за коронавируса, той обяви: "В подобно нещо няма да участвам, няма да присъствам на такъв мач". Вика: "Ти не си подготвен, няма как да играеш с коронавирус! Не, аз не съм съгласен, това е против всичко, което правим." Разпуснах лагера. Ули си тръгна за Германия. Пътувах за София със самолета от Варна. Тръгнах си, като мислехме да обявяваме пред медиите, че съм с коронавирус и няма как да играя и как не съм подготвен. Горе във въздуха взех решение да играя в мача. Имаше и други драми. Когато разбрахме, че целият тим е с корона, веднага казах да освободят спаринг партньорите. Оставихме само един. Той беше единственият, който беше карал коронавирус. Прясно, преди три месеца. Предположих, че има антитела. Правих спаринги с коронавирус. Гледах да не се натоварвам прекалено много, защото отслабва имунната система. Важното беше тя да е здрава, за да се пребори с вируса. Това е най-доброто лечение, а не антибиотиците. Покрай това нещо станах професор.

Няма момент, в който да съм казал, че се отказвам. Единственото, което ме демотивираше, беше контузията на рамото. Започнах да се оправям, малко по малко всеки ден. Имал съм моменти, влизам в залата, започвам да тренирам и отново започва да ме боли. Тогава се срива психиката. Казваш си - не, няма да стане. Просто не може. Въпреки всичко с търпение, вяра и постоянство успехът се постига. Всичко останало е емоция и късмет без значение в каква сфера. Ако бях тръгнал по лекари, щяха да кажат - операция, отваряне, затваряне. Един милион пъти съм ходил по доктори и професори. Познаваме се с всички. Контузията мина. Сега съм здрав и видяхте какви бързи удари се случват и как изобщо не успяха да реагират.

Това, че сме българи, не значи, че сме трето качество хора и трябва да приемаме неизгодни предложения от всякакъв сорт. Не сме с нисък интелект.

Не мисля, че ще са ми необходими още пет години. Трябват ми два мача. Това е една година. При добро стечение на обстоятелствата - две победи срещу добри противници. Може да бъде Джо Джойс. Може да е Дилиън Уайт, може да е Анди Руис. Чувствам се уникално силен. Може да е Уайлдър. Може да е в Щатите с Чарлс Мартин. Има много боксьори, които са уникални, но аз смятам, че съм много по-добър. Радвам се, че българите го оценяват. В залата имаше много нашенци. Те се кефеха. Хората пътуват по 3-4 хил. километра със самолети, коли и джипове. Цели семейства.

Искам да благодаря на Багата! Момчето има свой живот и ангажименти. Жена му имаше рожден ден. Той донякъде я пренебрегна. Дойде да помага със съвети за мача с мен в ъгъла. Когато се бия срещу ММА боец, има нужда от подобен специалист. Багата е най-успелият български ММА боец. Избрахме него, защото е с обратен гард. Същите килограми и ръст като Франк Мир. Затова го избрахме. Съветите бяха под формата на уникални спаринги. В началото ми беше стресиращо от клинчовете. Много съм любознателен и винаги съм обичал да се боря. Дори когато играя футбол, се хващаме да се борим. Не съм за подценяване. Нямах притеснение в клинчовете, когато съм във въжетата или в ъглите. Когато състезателят е подготвен, при него няма страх или стрес да е в тези позиции", сподели Кобрата.