Витанов, забрави ли Римското право и латинския?

Новоизбраният шеф на ПГ на "Прогресивна България" реши да блесне с латинска фраза, но наблюдателни юристи го хванаха в грешка и посъветваха да опресни знанията си по Римско право и Класическа юридическа терминология. 

Витанов бе вносител на правилата за провеждането на процедурата за избор на председател на Народното събрание. При изказването си от трибуната на парламента на първото заседание на 52-ото Народно събрание той произнесе сентенцията Do ut des и я обяви за принцип от римското право. 

"Бих искал да благодаря и на останалите парламентарни групи за конструктивността, че в крайна сметка наистина след толкова време и сизифовски мъки успяваме макар и малка стъпчица поне, да имаме общо решение за избор на процедурните правила. И тук се присъединявам към господин Костадин Костадинов, който спомена за римското право. Аз съм напълно съгласен. Там имаме един принцип Do ut des. Правото на взаимни компромиси. И аз се надявам, че той ще властва тук", посочи той. 

Юристи и възпитаници на Класическата гимназия припомниха, че Do ut des не е принцип от правото, а от религията. Изразът означава "Давам, за да дадеш и ти" и се отнася за жертвоприношенията пред боговете, обясниха те.

Все пак в търговското право има такъв принцип, но този израз описва принципът на реципрочност, а не на компромис. И се описва с латинските думи Quid pro Quo, а Do ut des се ползва изключително рядко като синоним.

Изразът произхожда от Юстиниановата компилация – съставената през VI век антология от римски правни текстове, която е оформила европейското гражданско право в продължение на векове. В книга 19, титул 5, юристът Паулус описва четири категории безименни (innominate) договори, всяка от които се основава на различна комбинация от даване и извършване:

Do ut des: Давам, за да дадеш и ти (пряк обмен на имущество).

Do ut facias: Давам, за да направиш.

Facio ut des: Правя, за да дадеш.

Facio ut facias: Правя, за да направиш.

Тези категории от древното право са били изключително важни, защото римското право е прилагало само конкретни, наименовани договори като продажба, наем и партньорство. Т.е. ако сделката не се вписва в някоя от тези категории, е необходима друга теория, за да задължиш другата страна да спази думата си.

Римският юрист Паулус твърдеше, че след като едната страна изпълни своята част от безименен договор, законът трябва да задължи другата страна да изпълни своята.

Тази логика стана основа на съвременната доктрина за насрещното изпълнение, а изразът „do ut des" се превърна в съкращение на по-широкия принцип, че правните задължения трябва да бъдат взаимни.

Тъкмо тези тълкувания провокираха съмненията, че Витанов всъщност отправя предложение за сделка към "Възраждане".