КЗК към "Кауфланд" в цифри: Има три установени нелоялни практики към доставчици от 2015 г. насам

КЗК излезе с подробна позиция по повод агресивната реакция на "Кауфланд" и заканите, които отправи шефът на българското представителство Михаил  Петров по повод глобата за нелоялни практики.

КЗК зачита правото на всяко дружество да оспори актовете ѝ и да изложи юридическите си възражения си по съдебен ред. Комисията категорично отхвърля обаче опитите за натиск върху съдебната преценка от силната позиция на голяма международна компания.

Това се казва в становище на Комисията за защита на конкуренцията по повод на днешното изказване на изпълнителния директор на "Кауфланд България" Михаил Петров, който заяви, че "ще разбият на пух и прах" решението на антимонополния орган в съда, с което комисията наложи над 75 млн. евро за нелоялни търговски практики.

"Комисията счита, че категоричните внушения за изхода от евентуално съдебно производство могат да бъдат възприети като опит за публичен натиск върху съда още преди той да е разгледал спора. Освен това противно на твърденията на изпълнителния директор на „Кауфланд" ВАС е потвърдил решението на КЗК от 2020 г. за сходно нарушение, при сходна фактическа обстановка и сходни доказателства.

По повод на изявленията на изпълнителния директор на „Кауфланд" с безпрецедентни квалификации на актовете на независим регулаторен орган и твърденията по отношение на бъдещи актове на независимия български съд, Комисията за защита на конкуренцията прави следните уточнения:

Антимонополният регулатор е постановил три решения за санкциониране на нелоялни търговски практики срещу „Кауфланд" от 2020 г., 2025 г. и 2026 г. Те очертават траен модел (рецидиви) в отношенията на търговската верига с доставчици и български производители от 2015 година досега. Общото в констатациите на Комисията е използването на по-силната позиция на веригата при договаряне и прилагане на търговски условия в ущърб на засегнатите доставчици. Последното производство от месец май 2026 г. установи, че нелоялните търговски практики продължават и след налагането на предходните санкции.

Първият случай се отнася до поведение, установено след юли 2015 г. С Решение № 689 от 17 септември 2020 г. КЗК наложи имуществена санкция от 343 417 лв. за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне по действащия тогава Закон за защита на конкуренцията. Това е максимално допустимата по закона тогава санкция.

По повод публичните прогнози на изпълнителния директор за изхода на евентуалния съдебен спор КЗК припомня, че през 2023 г. Върховният административен съд окончателно потвърди решението на КЗК от 2020 г. и наложената с него санкция в пълен размер.

С Решение от 8 май 2025 г. КЗК установи две нарушения и наложи две имуществени санкции от по 250 000 лв. – максималния по закон размер тогава.

Решението е обжалвано пред Административен съд – София област.

С последното решение от ноември 2026 г. КЗК установи отново нарушения на „Кауфланд" и нелоялни търговски практики в отношенията с български производители и наложи три имуществени санкции в общ размер на 75 653 706 евро. Две от санкциите са в размер на 1,58% от оборота на дружеството за 2025 г. (21 899 757 евро всяка), а третата е 2,2% (31 854 192 евро).

Законът позволява санкция до 10% за всяко едно нарушение или по 150 млн. евро за всяко нарушение.

Комисията за защита на конкуренцията постановява решенията си изцяло въз основа на закона и събраните по всяко производство доказателства. Законосъобразността на решенията на националния орган по конкуренция се преценява от независимия български съд при обжалването им, пише още в становището на КЗК.