Лазаровден е!

Празнуваме Лазаровден - един от най-красивите пролетни празници в българската традиция. Той се отбелязва в съботата преди Цветница и е свързан с младостта, плодородието, любовта и здравето. През 2026 г. 

Най-важният обичай на празника е лазаруването. Млади момичета, наричани лазарки, се обличат в народни носии, украсяват косите си с цветя и обикалят домовете в селото. Те пеят песни за здраве, берекет, любов и щастие.

Според народните вярвания къща, в която са влезли лазарки, ще бъде благословена и ще има късмет през цялата година.

Съществува поверие, че момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи. Затова участието в този обичай се е приемало като важна крачка към порастването и признаването на момичето за млада жена.

По време на обиколките си лазарките носят кошници, в които хората поставят яйца, брашно, плодове, дребни пари и други дарове. Събраните яйца по-късно се използват за боядисване за Великден.

Друг красив обичай е плетенето на венци от върбови клонки, цветя и зеленина. Момичетата пускат венците си в река или кладенец и според това как плуват или кой венец ще изплува пръв се гадае коя ще се омъжи най-скоро.

Народните вярвания повеляват на Лазаровден да не се върши тежка домашна работа, за да има здраве и плодородие през годината. Затова хората избягват да перат, шият и тъкат.

Тъй като празникът се пада по време на великденските пости, на трапезата обикновено присъстват постни ястия. Често се приготвят пита, баница със зеленчуци, варено жито, фасул и мед.

В народните вярвания Лазаровден е свързан и с пробуждането на природата. Смята се, че след този ден нивите, дърветата и цветята започват истински да оживяват след зимата.