Легендарният Ян Енглерт едва не загинал край Катин
Полският актьор, познат у нас от „Осъдени души”, става почетен доктор на НАТФИЗ
Легендарният полски актьор Ян Енглерт ще бъде удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ на 23 март. След тържествената церемония той ще изнесе майсторски клас за студенти, специалисти и журналисти. Енглерт е сред фаворитите на родната публика още от 70-те, когато изиграва отец Ередия в култовия филм на Въло Радев „Осъдени души” по едноименния роман на Димитър Димов.
Кадър от филма на Въло Радев "Осъдени души", в който Ян Енглерт си партнира с унгарската актриса Едит Салай
Роденият във Варшава актьор и режисьор притежава и най-високото отличие на нашето Министерство на културата: „Златен век” – печат на Симеон Велики. Преди време той получи приза от тогавашния министър Вежди Рашидов за приноса си в двустранните отношения. „За първи път ми се случва министър да дойде при мен, а не аз да отида при него. За моите 100 филма в Полша нямам награда, а сега тази от България е чест!”, благодари тогава той.
Талантът получи и още едно признание от България – тогавашният директор на Националния филмов център (НФЦ) Павел Васев му връчи почетен плакет „Лачените обувки на българското кино”, изработен по повод 100-годишнината на българското кино.
Ян Енглерт получи през 2015 г. от тогавашния директор на НФЦ Павел Васев (вдясно) почетен плакет „Лачените обувки на българското кино”
Ян Енглерт разказа и любопитна случка от преди четвърт век, когато бил в казиното на Монте Карло с познати и един от тях, полски бизнесмен, загубил паспорта си. Повикали управителката, тя дошла, огледала компанията, посочила Енглерт и казала: „Аз ви познавам, вие сте български актьор”. „Ето това е филмът „Осъдени души”, ето това е България в моя живот. Затова „Златен век” ми е много скъп”, сподели преди близо 4 години актьорът с магнетичния син поглед. Дори и на 75 той не е загубил онзи чар и сексапил, който кара жените да го обожават и днес.
Енглерт е известен в Полша и като педагог. Вече над 30 години той преподава Държавното висше театрално училище, като е бил и негов ректор. Днес Ян Енглерт е артистичен директор на Народния театър във Варшава.
Кариерата му в киното започва с роля в хита на Анджей Вайда „Канал”. Тогава бъдещият актьор е едва на 14 години. Половин век по-късно двамата именити полски творци отново работят заедно – във филма „Катин”, посветен на една от най-трагичните истории по време на Втората световна война – разстрела на полски офицери-военнопленници в Катинската гора през 1940 г. Актьорът е в ролята на генерал.
Кадър от филма на Анджей Вайда "Катин"
Това е един от най-изстраданите филми на големия кинематографист Анджей Вайда, тъй като чудовищното престъпление, извършено в Катинската гора го засяга и лично - баща му Якуб Вайда, 43-годишен офицер, е сред разстреляните. Неговите останки никога не са открити. 50 години масовата екзекуция на хиляди полски войници в местността Катин бе тема табу и оставаше на границата между обвиненията - срещу Германия или срещу СССР.
През 1939 г. Германия и СССР съвместно нападат и окупират Полша. На 17 септември 1939 г. близо 4500 полски офицери и кадети са затворени в лагера Козелск на територията на СССР. През април и май 1940 г. 22 000 полски офицери и интелектуалци са избити от служители на съветското НКВД по заповед на Сталин в местността Катин близо до Смоленск. Германците обявяват, че са открили масови гробове край Катин. Съветският съюз обвинява нацистите за престъплението. През 1944 г. доказателствата са фалшифицирани. За света това престъпление не съществува. Едва след разпадането на СССР руският президент Борис Елцин призна отговорността на болшевиките за катинското клане.
„Филмът не представя историята на самото престъпление. Той разказва историята на лъжата за него. Семействата на избитите е трябвало да живеят с тази лъжа години наред. Тяхната съдба е главната тема на филма”, сподели през 2007 г. Анджей Вайда.
А точно 70 години след трагедията в Катин Ян Енглерт едва не загива на лобното място на полските офицери и общественици. Актьорът се разминава на косъм със смъртта, благодарение на това, че отказва да се качи на президентския самолет, който пътува с голяма високопоставена делегация за отбелязването на трагичната годишнина. На 10 април 2010 г. на път за поклонението пред мемориала в самолетна катастрофа край Смоленск загиват полският президент Лех Качински и близо 96 високопоставени държавни служители от полското държавно ръководство, както и целият екипаж.