Левият тероризъм не пожали Сервантес, наред са Астрид Линдгрен и Асен Разцветников

Необразовани, безработни, безполови отрепки със знамена със сърп и чук и тениски с лика на масовия убиец Че Гевара. Това е профилът на армията от новите борци за граждански права, които изрисуваха свастики върху паметника на Сервантес в Сан Франциско, запалиха Берлинските квартали Фридрихсхайн, Крюзберг и Мите, щурмуваха операта в Париж с безумни лозунги срещу „капиталистическия елит“ в Елисейския дворец и поредния вой за пенсионна реформа.

Омразата към Западната цивилизация е достигнала точката на кипене. И докато повечето очаквахме жестоките удари да дойдат от страна на радикалния ислям, истинската заплаха избуява под краката ни в лицето на левия тероризъм – абортираното, но недоубито отроче на комунистическите тоталитарни режими от XX век.

Всъщност войнстващите мюсюлмани и необолшевишките лумпени изживяват класическа любовна афера, обединени от отхвърлянето на всичко онова, което културата, просветата и прогреса на Европа са постигнали в последните две хилядолетия. Така, както преди столетие най-долните обществени слоеве бяха привлечени от убийствените диктатури на Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот и Кастро, днес те се отъркват в радикалния ислям.

Обединява ги мнението, че личностните постижения, индивидуалното богатство на гражданина, материалните му придобивки и неговото идейно възвисяване, са плод на някакъв юдео-християнски заговор, целящ да експлоатира съмнителните им качества на евтина работна сила. И левичарите, и джихадистите, се борят за нов световен ред – едните за безкласовото комунистичческо общество, другите – за халифат по законите на шериата.

Събира ги още желанието в стремежа си да го постигнат, да заличат всики достижения на икономическия и образователен подем на Запада. Вчера на прицела им бяха Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон, днес са Чъчрчил и Сервантес, утре ще са Астрид Линдгрен и Асен Разцветников. Не е важно какво ще построят, важното е то да се издигне върху руините на днешната цивилизация.

В това отношение безпросветните и озверели младежи от „Антифа“ и подобните й глобалистко-левичарски издънки са много по-опасни от милитаризираните мюсюлмани. Защото се радват ако не на откритата подкрепа, то поне на безучастното одобрително кимване на загноилите евролиберастки бюрократи. ООН, Европейската комисия, Съветът за правата на ччовека и безбройните избуяли в лоното им либерални НПО-та бранят откровено екстремистки и терористични прояви под богоугодната табелка „борба за граждански права“.

Комисията за правата на човека на ООН поиска доклад за „системен расизъм и злоупотреби на полицията с хора от африкански произход", в резолюция, в която не посмя да спомене Америка по име. Междувременно парламентът на Европейския съюз прие резолюция „Black Lives Matter" с искане „САЩ да предприемат решителни стъпки за справяне със структурния расизъм и неравенства в страната, отразени в полицейската бруталност“.

Мигел де Сервантес някога да е работил за полицейското управление в Минеаполис? Да е сядал на врата на рецидивиста Джордж Флойд? Няма значение. Левичарската сган иска да пали, да руши, да съсипва, да взривява, да мирише кръв. Тя е не по-малко опасна от хитлеровите бригади в началото на 30-те години на миналия век. Само дето вместо преччупен кръст, носи петолъчка.

Позволявам си да завърша с един цитат от "Дон Кихот" на "фашиста" Сервантес: "Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека."