Лидерът на СДС Илия Лазаров пред Lupa.bg: Как да тръгне за президент личност като Петър Стоянов в грозния политически пейзаж?

Кой е той?

Илия Лазаров е новоизбраният лидер на СДС. Потърсихме го в разгара на догадките и номинациите на кандидат-президентските двойки в битката за „Дондуков”2.   

Синият председател е магистър по „Международни отношения“ на Киевския държавен университет. Външнополитически експерт и анализатор.

През януари 1997, при встъпването си в длъжност президентът Петър Стоянов го назначава за началник на кабинета си. Остава на този пост през целия му петгодишен мандат, като е участвал в кандидат-президентската му кампания.

Определен е за посланик на България в Швейцарската конфедерация от правителството на Иван Костов, но отказва да замине след загубата на президентските избори от Петър Стоянов през 2001 г.

Бил е международен секретар в партия „Радикали” на Евгений Бакърджиев, главен секретар на СДС, депутат. В момента е евродепутат и председател на СДС.

- Г-н Лазаров, като новоизбран председател на СДС имате ли амбицията да подсилите първата автентична дясна партия и да й дадете нова перспектива?

- Факт е, че СДС имаше историческа роля за смяна на системата. Много политолози твърдят, че преходът не е свършил. Истината е, че преходът свърши, финалният щрих  беше приемането ни в Шенген и в еврозоната, с което завършихме нашия историческият преход – преминаване от източния в западния свят.

Станахме член на ЕС във всичките му структури, а това беше цел, която ние в 90-те си бяхме поставили, като това минаваше и през членството в НАТО - категорично условие в онези години. Лично аз съм присъствал на срещи в Люксембург с Романо Проди и Жан Клод Юнкер, които в прав текст изразиха това пред президента Петър Стоянов - че няма как на Балканите която и да е държава да стане член на ЕС ако не е член на НАТО.

И ние извървяхме този целия път, като тази година може да се каже, че е финалният щрих. Основна задача на СДС беше преминаване от комунизъм към капитализъм, или пазарна икономика. Това беше извършено по време на управлението на СДС от 1997 г. до 2001 г., когато  ние дефакто сменихме собствеността.

Да, направихме много грешки -  приватизацията, която беше истинската смяна на собствеността, беше лошо направена, но никой не беше правил такава смяна на системата, за да знае как да стане по-добре и СДС плати висока цена като партия. Вървяхме надолу. СДС обаче имаше историческа роля – да гарантира необратимостта на някои важни процеси. Ние  не сме голяма партя, имахме 30 000 гласа на изборите, които реално отчитаме.

В коалиция сме с най-голямата партия център-дясно ГЕРБ и тези наши гласове дават разликата от по-предишните избори между първия и втория, а сега на последните избори – между втория и третия. В това партньорство ние гарантираме необратимостта на този преход и работим за това.

Всъщност СДС е партия, която стои малко по-вдясно – в промените в устава през декември миналата година заложихме, че сме дясно-консервативна партия, защото в момента борбата е да утвърдим традиционните български семейни ценности – тези, които българинът винаги е уважавал и за които са се борили дедите ни. Така че ние сме малко по-консервативни, не сме неолиберален тип партия.

Въпреки че уважаваме някои от либералните концепции, но не в пълен обем.

- В този контекст, поне две поколения свързват синята партия най-вече с антикомунизма. Има ли сега терен, на който СДС да се бори с такива уклони и завои?

- Комунизмът в Източна Европа изчезна. За съжаление аз в Европейския парламент го наблюдавам - имате го в Испания, Франция. Догодина на изборите във Франция Жан - Люк Меланшон, който ще бъде представител на „Непокорна Франция”, най-вероятно ще стигна до балотаж на президентските избори.

Това е вследствие на политиката на президента Макрон, който унищожи център-ляво и център-дясно и останаха само крайноляво и крайнодясно и най-вероятно догодина ще наблюдаваме тежък сблъсък между Жан Люк Меланшон и и Марин Люпен.

В България също на последните избори традиционната лява партия БСП за съжаление изпадна от парламента. Казвам за съжаление защото възможно е много хора в СДС да се радват на този факт, но истината е, че трябва да има социалдемократическа партия и християндемократическа партия в парламента. Те не трябва да бъдат потискани, защото това е балансът, на който се крепи обществото.

- Съществува ли реален риск България да се отклони от европейския си път, както често се чува при атаките на опозицията вдясно?

- Трябва да разграничаваме политическата риторика, което колегите от различните политически сили използват, за да трупат привърженици за предстоящите президентски избори и реалната позиция. Не смятам, че има реална опасност България да се отклони от основния  си път в ЕС и НАТО. Ние сме лоялен партньор и на ЕС, и на НАТО.    

Това, че имаме своите възгледи и позициите на сегашното правителство – на бившия президент и сегашен премиер Радев може да не съвпадат с нашите, но това не означава, че ние ще се отклоним от нашия европейски път.

В Европа всеки си отстоява позициите, бори се за това и винаги се постига някакъв компромис между отделните държави, които се управляват от различни политически сили.

Понякога преобладават християндемократическите, от ЕНП правителства, понякога левите правителства или други. Но в Европа това е смисълът – да се търси компромиса между отделните политически сили – това през годините е донесло тази стабилност - Европа е най-добрата конструкция, която някой може да измисли.

Това е един огромен пазар от 450 милиона души, една огромна икономика, дефакто един от четирите полюса на света, който трябва постепенно да прерасне освен в икономически и в политически полюс. Това става като вървим към една федерализация, за която отдавна говоря. Федерализацията не се свежда до брюкселските чиновници, а до обща политика за сигурност, която автоматически се свежда до обща политика за отбрана.

- Т.е. връщане към корените на идеята за единна Европа и визионерството на Робер Шуман и Жан Моне.

- В момента имаме финансовия елемент – под формата на евро и ЕЦБ, но трябва да създадем следващите елементи – обща външна политика, обща отбранителна политика и обща политика на сигурност – разузнаване и контраразузнаване на европейско ниво, което не означава, че не трябва да има национални служби.

- Не споделяте опасенията, че премиерът Румен Радев може да има някакви ангажименти към Русия и завои към Москва?

- Не смятам, че има такова нещо. Премиерът Радев има своите възгледи, че трябва да се отиде на масата на преговорите и че смята, че тази война трябва да бъде прекратена. Това е неговата позиция. Колегите от другите политически сили в България имат своите други възгледи, а в Европа тези две тенденции се конкурират – едната сочи, че трябва да се започнат преговори и да се търси вариант на решение.

Другите пък смятат, че трябва да се изтощава Русия, докато тя се съгласи. Аз лично смятам, че трябва да се намери компромисен вариант – така че да се стигне първоначално до спиране на огъня, след това да се продължи с преговори.

Давам винаги примера със Северна и Южна Корея през 50-те – там има спиране на огъня и до ден днешен няма мирен договор, няма други актове, които да са в тази посока. Винаги се стартира със спиране на огъня и прекратяване на кръвопролитията.

После вървят политическите урегулирания- това е в международен план. Не може да бъде победена нито едната, нито другата страна на този етап. Това ще бъде доста пагубно за Европа и света.

- Да се върнем към президентската кампания. Заявихте веднага след избора Ви за председател на СДС, че ще се концентрирате върху работата за общ кандидат на демократичната общност. Сега все още сме на етап говорене и предположения за Андрей Гюров за кандидат-президент, но дали той ще е фаворитът на ДБ и ПП?

- Когато навремето излъчихме общата кандидатура на Петър Стоянов, тогава също т.нар. демократичната общност  беше разделена – имахме СДС от едната страна, имахме Желю Желев от другата страна, имахме Народен съюз в лицето на Демократическата партия на Стефан Савов и БЗНС на Анастасия Мозер, имахме ДПС.

Тези политически сили имаха своите възгледи, но ние проведохме разговори. Първо винаги се започва с разговори, после се стигна до идеята за излъчване на двама кандидати - от едните и другите – двата полюса тогава. Съответно д-р Желев, СДС излъчи Петър  Стоянов – стигна се до първични избори, на които Стоянов победи, и след това победи и кандидатът на управляващите Иван Маразов.

В момента е идентична ситуацията – демократичната общност е разделена – тя се състои от ПП, от една страна, от втора страна ДСБ заедно с ДаБГ във втора коалиция – ГЕРБ със СДС в трета коалиция. Но ако някой си въобразява, че една част от тази демократична общност ще излъчи един кандидат, без да разговаря с другите, без да се мине през някакъв вид процедура, ритуал и ще каже това е нашият кандидат – или ме подкрепяте, или си гледайте работата, по-скоро ще получи отговор да си гледа работата. Аз лично казах, че СДС няма да подкрепи кандидат, в чието издигане не е участвала.

- Все още има неяснота около перспективата на Даниел Вълчев. Вие самият изразихте силно позитивно отношение към него като към безпорно уважавана личност и в политиката, и в академичните среди. Бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов пък направо заяви, че би гласувал за него. Не би ли могъл точно проф. Вълчев да е  стабилната, одобрявана и консенсусна фигура – обединител на демократичната общност?

- Даниел Вълчев е една от фигурите, които стоят добре в рамките на нашето демократично пространство. Той беше зам.-председател на ДБГ на Меглена Кунева, беше част от Реформаторския блок, познат е на всички, има своите позиции, уважаван е и като декан на Юридическия факултет - т.е.  има всичките качества на един добър кандидат за президент.

Но, естествено, всичко зависи, на първо място от самия него – доколкото разбрах, той иска да бъде независим кандидат, издигнат от Инициативен комитет. Ако неговата кандидатура се появи и той ни потърси за подкрепа,  естествено ние ще обсъдим това.

Същото важи за всеки друг кандидат, който би действал по тази формула – с Инициативен комитет и да потърси нашата подкрепа. Но да дойде, да поиска подкрепата. Ние непоискана подкрепа няма да даваме.

Процедурата е много просто в СДС – ако той поиска подкрепа от нас, ние свикваме Национален съвет в най-кратки срокове и взимаме решение. Аз не мога еднолично да ангажирам партията. Но пак казвам - изключително много уважавам проф. Вълчев. Нямам лошо мнение за кандидатурата на Андрей Гюров, тя също би могла да бъде разгледана. Но той трябва да поиска подкрепата ни.

- От друга страна Андрей Гюров се бави, има неяснота и сякаш колебание дали да се кандидатира или не, на фона на всякакви предположения и догадки.

- Нека ви отговоря като човек, който се е занимавал с избори, не като председател на СДС.

Мисля, че от чисто електорална гледна точка Андрей Гюров прави груби грешки. Но това го казвам в лично качество, на човек, който е участвал в много избори.

Един кандидат за президент трябва да излъчва сигурност, увереност, че може да води нацията напред.

Ако излъчва неувереност, колебание, той не е нужен на държавата. В интерес на истината, президентът Йотова направи изключително добро впечатление точно с това – тя си заяви позицията, каза, че ще е кандидат за президент, обяви си кандидатурата.

Подкрепиха я партиите вляво – респективно нейната партия-майка БСП, партията на президента Радев, тъй като те са работили заедно в последните 10 години и това е една съвсем естествена подкрепа. Така се постъпва по принцип.

- Г-н Лазаров, имате безценен опит в политиката като началник на кабинета на президента Петър Стоянов навремето, като евродепутат, като дипломат.

- Не само, аз участвах в кампанията на президента Стоянов.

- Той беше фигура от рядък мащаб – харесван и от левите, и от десните симпатизанти. Възможно ли е в момента да има такава личност с подобен имидж за «Дондуков»2, която да спечели толкова много подкрепа и доверие от хората?

- Следя подробно ходовете на президента Йотова – тя дава заявка за такова поведение, ще видим развитието на нейната кандидатура.

Това не означава, че ще я подкрепим. Но ако тя поиска подкрепа, и за нея бихме разсъждавали по темата. Илияна Йотова е европейски човек, това го казвам в качеството си на евродепутат. Колегите в ЕП я познават от нейния мандат, помнят я и имат много добро отношение.

Включително колеги от ЕНП, с които съм си говорил - всички я възприемат като европейски кандидат. Тя съответно е ляв кандидат, и това е част от нейната специфика в цялото й развитие. Тя е уважаван човек.

- Звучи сякаш е възможно, в някакъв хипотетичен вариант ГЕРБ- СДС да подкрепи Илияна Йотова.

- Не, не казвам това – казвам, че е една уважавана, сериозна кандидатура и дава заявка за държавническо мислене. Който и да е кандидат на демократичната  общност, трябва да е силен кандидат, който да излъчва увереност и да има визия за бъдещето и за външната политика най-вече, тъй като ЕС ролята на президента е основно външнополитическа и по-малко вътрешнополитическа. Все пак той представлява държавата в международните отношения наравно с правителството.

- Като говорим за Петър Стоянов – той неведнъж беше спряган за фаворит в предизборни кампании. Дали бившият държавен глава някога е обмислял да се кандидатира отново за президент?

- От последните разговори, които съм имал с него, той не е склонен да се кандидатира. Приятели сме, много се уважаваме с него и не мисля, че би се кандидатирал.  Нашият политически пейзаж е много грозен в момента и едва ли би си причинил това.

- Да, в ситуация на форсмажор, усложнена вътрешна политика, липса на пари в държавата, в международен план – войни и нестихващи конфликти, които засягат и България, рисковете от неадекватни решения на политиците са огромни.

- Решението, което се взе за авиобаза «Безмер» да се подкрепи нашия съюзник САЩ и да бъде използвана е едно правилно решение. В свое интервю казах, че не трябва да се лъжат хората. Да, има определени рискове, но те не са не с рискове от някаква директна атака от Иран към България, това са глупости.

Трябва обаче да се предвиди и да се работи по риска от активиране на различни терористични клетки, а тероризмът се бори само с изпреварваща информация. Което означава нашето контраразузнаване, съвместно с партньорските служби в рамките на  НАТО, САЩ и Израел, да имаме изпреварваща информация.

Смятам, че нашите служби, съвместно с партньорските, имат потенциала да се справят с тази заплаха.

- Премиерът  Радев обеща да разплете изцяло корупцията, т.е. постави си твърде сложна и трудна цел. Но това не е краткосрочно усилие - възможно ли е да направи сериозна крачка в тази посока по време на неговия мандат?

- Корупцията е феномен, койо съществува, откакто го има светът – от египетско време, от римско време. 

Колегите от Италия твърдят, че те по времето на Римската империя са измислили корупцията. Това е феномен, който го има и ще го има. Корупцията трябва да се бори, има си начини, а това е приоритет на всяко едно правителство. Всяко управление заявява такава позиция и след това трябва да се похвали с резултати.

Аз не съм съгласен, че България е най-корумпираната държава. Има много високи нива на корупция и в други европейски държави. Да, имаме проблем, но не сме най-лошият пример. Имаме обаче порочния навик много да говорим за това, да се топим едни други, без да се доказват нещата и да даваме аргументи на тези, които са наши противници.    

- А Вие смятате ли, че това правителство има дълъг хоризонт пред себе си? И  ще успее ли да се справи с най-важната задача – да тушира бедността, която връхлетя българите масово с удара от безобразните цени на стоки и услуги?

- Както се казва, има няколко етапа, през които трябва да мине това правителство. Първо - президентските избори – мисля, че ще ги премине успешно. Вторият етап са  местните избори, а преди това има да приеме бюджета за следващата година.

Тазгодишният бюджет беше лош бюджет. Разбирам, че се приема през август, драматично късно. Но следващият ще бъде бюджетът, по който ще оценяваме икономическата политика на правителството и тогава ще проличи дали ще успее да се справи с предизвикателствата и дали ще има хоризонт в бъдеше време или ще бъде свалено от улицата, както каза бившият премиер Борисов.

- Смятате ли, че е възможно да се вдигне стандартът на живот на средния българин в рамките на 2 години, например?

- Мисля, че в България се живее доста по-добре от няколко други държави. Според статистиката сме на 4-то място отзад напред. По-назад от нас са Румъния, Унгария и Хърватска. Те по БВП са по-назад от нас.

В България лошото е, че живеят зле пенсионерите, младите хора и живеещите в малките градове и села. В столицата и големите градове нашият стандарт е доста по-висок  включително от някои западноевропейски държави.

- Но почти всеки, завърнал се от Италия, Франция, Германия, Австрия твърди, че в техните магазини стоките са по-евтини, въпреки много по-високите доходи.

- Нито сме най-малката, нито сме най-бедната държава, просто имаме навика сами да се самобичуваме. Ние сме средно голяма държава. Да, слабо населени сме в сравнение с държави със сходна територия. Но не сме  най-бедните – икономически ситуацията у нас, независимо от кризите, е доста по-добра от редица други държави. Включително държавите, които кандидатстват за ЕС – по-добре сме и от Черна гора, и от Албания, и от Северна Македония.