Лили Стефанова и Кети Вандова: Големите очаквания и гадните подмятания влияят върху психиката на футболистите ни (част II)

Топ
12:14 - 26 Ноември 2019
6200
Лили Стефанова и Кети Вандова: Големите очаквания и гадните подмятания влияят върху психиката на футболистите ни (част II)

За тях двете - за Лилия Стефанова и Кети Вандова, вицепрезидентът на БФС Венцеслав Стефанов преди дни сподели в ефир, че "всичко ни е цъфнало и вързало, та остава и психолози да наемем". Че и жени, на всичкото отгоре! А се оказа, че самият той бил предложил преди време психолог, но... мъж. Някъде пишат, че Лили и Кети са уволнени, други - че са изгонени. Самите те доста неща са чули и прочели за себе си, но повечето неща са измислици и фантасмагории. Във втората част от разговора ни с тях, ще говорим предимно за спорт - за Локомотив Пд и спечелената Купа на България, както и за националния отбор и как е дошла поканата да станат част от щаба на лъвовете.


- Как стана така, че започнахте работа в националния отбор?

Кети: Красимир Балъков се свърза с нас. Работейки дълги години в чужбина - и като футболист, и като треньор, той знае, че всеки голям отбор има нужда психолог и неговото желание е било да приложи тази практика и тук, в националния отбор.

- Преди това работихте с Локомотив Пд, колко време?

Кети: Няколко месеца преди спечелването на Купата на финала срещу Ботев Пловдив в София.

Лили: Стана по покана на г-н Крушарски, ние сме семейни приятели от години. Той беше стигнал до извода, че отборът може да върви напред, ако добави и психолог към него. Това стана в началото на 2019-та, някъде около февруари-март. А през май тимът спечели и Купата на България - един невероятен успех. Но тогава поработихме повечко, не като в националния отбор - за дни.

- Постоянно ли бяхте с отбора на Локомотив?

Лили: Не. Но наред с това, искам да изясним нещо, тъй като напоследък чета заглавия, които не са коректни - някой ни е уволнил от националния отбор на България, някой ни е съкратил и т.н. Ние предлагаме продукт, а нашите услуги са само на хонорар, т.е. нямаме трудов договор и няма как някой да ни съкрати или уволни! Който иска - идва и говорим, подписваме договор, изясняваме условията и започваме да работим.

Кети: В националния отбор бяхме поканени за един конкретен лагер, за първия на България - за квалификационните мачове за Евро 2020 с Чехия и Косово (б.а. - на 7 юни в Прага 1:2 и на 10 юни в София 2:3), когато треньор беше Красимир Балъков. Ние имахме договор за 12-дневния лагер, след което контрактът изтече.

Лили: И някои медии започнаха с интерпретациите. Как ще ни уволнят, след като ние цял живот бягаме от държавна работа!? Ние работим за себе си, занимаваме се с частна дейност. То не е имало щатна длъжност за психолози, а вероятно няма и да има.

- Знаете ли, че преди това имаше опити у нас да има психолози в отборите - Татяна Янчева - през 2009 година в Левски, когато тя каза, че в испанския Севиля има 11 психолози, а у нас няма общо толкова. След това, години по-късно, при сините дойде и Пламен Иванов, през юли 2016-та. Година по-рано, през 2015-та, ЦСКА също се принуди да използва услугите на психолог за изпадналия в депресия португалец Тони Силва. Преди доста години червените също пробваха да назначат постоянен психолог, но всичко отмина и замина.

Лили: Таня беше и психолог на националния отбор по художествена гимнастика (б.а. - а след това и психолог-консултант към националните отбори по батут и модерен петобой). Запознати сме със ситуацията, но явно все още няма тенденция отборите да разполагат със собствени психолози.

- Всъщност, какво се очаква от вас и останалите ваши колеги, тъй като в спорта навсякъде се търсят резултати и то бързи?

Кети: Ние няма как да влияем за физическото състояние на отбора. Ние само можем да повлияем на психическото им състояние, на самочувствието им, на мотивацията им.

Лили: Ние можем да ги направим по-уверени, мотивирани и по-спокойни. Можем да решим вътрешни конфликти, да ги направим колектив.

Кети: Но за всичко това е необходимо време.

- Направете един паралел между Локомотив Пд и националния отбор.

Кети: Не може да се прави такъв паралел, тъй като едните бяха на лагер, със съвсем различен режим, а другите си ходеха на работа - тренировка, среща с психолог и после всеки си тръгва.

Лили: Трябва да се разграничават нещата при клубен и национален отбор. При клубния футболистите лягат и стават с тази мисъл. Те живеят заедно, постоянно са заедно. Докато при националния отбор е различно - играчите идват от различни клубове от България и чужбина, не са постоянно заедно, там трябва да се работи много повече, по-интензивно и повече като време. Ако някога се вземе решение да има постоянен психолог, очевидно се настоява за мъж и не ги виня ръководителите, би трябвало този специалист да не работи само на лагера, а да има и постоянен контакт с футболистите, във всеки един момент.

Когато играчите се почувстват разклатени, да знаят, че това е техният човек, това е техният психолог. Могат да му се обадят по всяко време, да направят консултация, дори и по скайп. Трябва да я има връзката, сплотеността. Психологът не е маникюрист - да отиде и да им оправи ноктите за един час. Ние няма как да изпилим съзнанието на футболистите за ден или два, или дори пет.

Ако някой иска да работи в тази насока, методиката трябва да се измени.

Кети: Като бяхме на лагера с националите, те бяха с много сгъстена и плътна програма. Трудно ни сместиха, а времето пак не стигаше.

Лили: Каквото сме се разбрали и какъвто ангажимент сме поели, ние сме го спазили. Може да звучи клиширано, но дадохме максимума от себе си. Ние сме много отговорни, никога не претупваме нещата!

- Трябва ли да има разделение на мъже и жени психолози за дадени отбори?

Лили: Това си е дискриминация! Значи ли, че всички жени, които практикуват професиите психолог, доктор, юрист и т.н., трябва да ги махнем? Трябва ли да се делим на хареми? Не би трябвало да бъде така. Явно се върви лека-полека в тази насока, но да не са жени в тази възрастова категория, в която сме ние, да се ориентират към по-възрастни и по-опитни специалисти, образно казано.

- Какво си казахте вие двете, когато ви покани Христо Крушарски в Локо Пд?

Кети: Предложението много ни хареса, въпреки разстоянието. В последствие и работата с момчетата.

Лили: Категорично не сме си помислили и за една стотна от нещата, които ни се случиха. Не сме си и помисляли, че правим това с някаква реклама, а чисто професионално. Имахме шанс да видим различен свят от патологията - прекрасен шанс, тъй като това са здрави хора.

Кети: Удоволствие е да се работи със здрави хора.

- А какво ви се случи, какво се промени?

Лили: Аз съм свикнала да задавам въпроси и да се опитвам да коментирам по някакъв начин поведението на другите, а не обратното. Това се измени - привлякохме внимание, без ние да сме го искали или търсили. В един момент се получи така, че аз коментирах и анализирах човешкото поведение, а в друг момент някой друг коментираше моето.

Кети: И то без реални наблюдения. Просто едни догадки, фантазии. Интересното беше, че ни коментираха хора, с които не се познавахме, не се бяхме виждали очи в очи.

- Притеснявахте ли се, че ще работите само с мъже, кой какво ще говори за вас, какво ще подмята?

Кети: Не, напротив, за миг не сме се притеснили, винаги сме били уверени. Ние не сме на терена, че да се притесняваме дали ще се справим.

Лили: И не сме в съблекалните, както ни пита един журналист, но после се осъзна, че сме жени.

Кети: Чувствали сме комфортно, на място, със самочувствие, тъй като имаме знанията и сме професионалисти.

- Коя беше най-голямата трудност, най-сложното?

Кети: Всичко може да е трудно. И е добре, да е така, иначе се отпускаш. Но в конкретния случай, работихме с лекота.

Лили: Това е пътят към успеха, не можем да го отречем. Доста книги сме прочели за мотивацията и психологията. Сигурно след време ще напишем и книга със съвети. Лесно работихме с всички, без никакви проблеми.

- Има ли вариант да продължите с националния отбор?

Лили: Това ще зависи изцяло от новия щаб. Но сега това не е ясно, предвид ситуацията - предстои конгрес, избор на президент.

- Като споменахте думата успех, какво успяхте да направите и да постигнете?

Кети: Успехът се вижда на лицата на хората, независимо дали е след индивидуална или групова терапия.

Лили: Когато имаме излекуване, нямаме възвръщане на симптомите, а хората се връщат и ти благодарят, казват, че ти си най-значимият човек в техния живот. Или идват техни близки хора и казват колко са доволни от нас. За спорта могат да кажат момчетата, ние не можем и не трябва да коментираме. Би било иначе нелепо. Но, макар и с малко, сме допринесли за тяхното благоденствие, да се усмихнат, да са по-ведри и щастливи, да имат настроение. Дори и за минута...

- На лагерите не се ли усмихваха?

Лили: На тези лагери е доста напрегнато. Истината е, че това е динамична работа в кратък период, което е супер натоварващо и стресиращо. Големите очаквания, гадните подмятания, това също влияе. Как да се усмихва тогава човек?

- Големите очаквания смазват ли психиката, обременяват ли човек?

Кети: Най-големите разочарования в живота ни се случват, когато имаме очаквания и те не се оправдаят. Това, разбира се, влияе на психиката. А в каква степен ще повлияе, зависи от самия човек. Какво, колко и докъде ще го допусне.

P.S.: В третата и последна част от интервюто с Лилия Стефанова и Кети Вандова ще говорим за проблемите между родители и тейнейджъри, кое пречи в семейството и за крайностите.