Лоша тенденция: Все повече деца мислят за самоубийство

Тийнейджърите се връщат на училище, а много родители са притеснени за психичното им здраве. И с основание: тийнейджърите днес - особено момичетата - са много по-склонни да казват, че се чувстват постоянно тъжни и мислят за самоубийство, отколкото преди десетилетие.

Според проучването на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ за рисковото поведение на младежите, през 2023 г. 40% от учениците в гимназията са съобщили, че изпитват постояннo чувствo на тъга. Тази цифра е по-ниска от най-високата стойност от 42% две години по-рано, по време на пандемията от Covid-19, но е с около 10 процентнa по-висока от тази от преди десетилетие.

Журналистът Мат Рихтел хвърля светлина върху кризата с психичното здраве на тийнейджърите и какво може да се направи по въпроса.

Какво обяснява днешната криза с психичното здраве на тийнейджърите?

Психичното здраве на юношите може да се разбере най-добре, като видим през какво преминават те, и има нови научни изследвания, които помагат да се обясни това. Те са много чувствителни в периода, когато светът се движи много бързо и получават огромно количество информация. Понякога това, което изпитват, е вид претоварване, което изглежда, че води до тревожност и други психични проблеми.

"Съществува погрешно схващане, че телефонът е единственият или преобладаващ източник на проблема. Всъщност науката е по-сложна.", продължава Рихтел, цитира Дир.

През 80-те години на миналия век подрастващите са се сблъсквали с огромни предизвикателства, свързани с прекомерно пиене, шофиране в нетрезво състояние, наранявания и смърт. Тези рискове са намалели рязко. Важното в този контекст е, че ни казва, че през този ключов житейски период има по-голям проблем и че простото отнемане на телефоните няма да го реши.

Има причина да се ограничи достъпът до телефони, защото времето пред екрана измества съня, както и личните взаимоотношения. 

Кое е онова, което обяснява защо юношеството е толкова труден период?

Юношеството е процес с много важна цел: обединяването на познатото и непознатото в един бързо променящ се свят. Познатото е това, което родителите ти казват, че е вярно, например, че трябва да четеш книги. Непознатото е това, което всъщност работи в този променящ се свят. Например, може би книгите вече не са актуални. Това съчетание на познатото и непознатото създава огромно чувство на вътрешен конфликт у подрастващите. Родителите ми, които ме обичат и ме хранят, ми казват едно, а аз откривам друго.

Това обяснява ли и защо тийнейджърите често не слушат родителите си?

Рихтел обяснява следното: "Да. Те не слушат родителите си, защото преминават от това да бъдат обгрижвани от тяхна страна към необходимостта да се научат да се грижат за себе си и за потомството си. Някои от изследванията за това как тийнейджърите спират да слушат родителите си и започват да слушат непознати са почти смешни."