Луната се отдалечава от Земята с 3,8 см на година

Постоянният небесен спътник на Земята, Луната, бавно, но забележимо се отдалечава от нашата планета. Проучване, публикувано в "Конверсейшън", съобщава, че Луната се отдалечава от Земята с 3,8 сантиметра всяка година, според "Дейли Галакси".

Макар че това разстояние може да изглежда незначително, то говори за сложната динамика между Земята и Луната, която се е развивала в продължение на милиарди години.

"Учените са използвали прецизни измервания, включително лазерни лъчи, отразени от огледала, поставени на лунната повърхност от астронавти, за да проследят това явление. Чрез измерване на времето, необходимо на светлината да достигне Луната и да се върне, изследователите могат да определят точното разстояние и неговите промени с изключителна точност“, се подчертава в статията.

Интересно е също, че разстоянието между Земята и Луната не е постоянно.

"Разстоянието до Луната всъщност се променя в течение на един месец, докато тя обикаля около Земята", се казва в проучването.

В публикацията се обяснява, че орбитата на Луната около Земята е елиптична, а не идеално кръгова, което причинява вариации в разстоянието ѝ. Луната обикновено се намира на приблизително 385 000 км от Земята, но тази орбита може да варира с приблизително 20 000 км по време на всеки лунен цикъл. Тази вариация в разстоянието е една от причините някои пълни луни да изглеждат по-големи в небето, а феноменът, когато Луната е най-близо до Земята, често се нарича Суперлуна.

За да разберем защо Луната се отдалечава, първо трябва да разгледаме приливните сили – един от основните компоненти, движещи тази промяна

Приливите и отливите са резултат от гравитационните сили, които карат земните океани да се издуват към Луната и да се отдръпват.

"Тъй като Земята се върти, тези водни издутини не се подравняват перфектно с Луната. Вместо това, те „водят“ Луната поради въртеливото движение на Земята. Това несъответствие създава гравитационно привличане върху Луната, дърпайки я леко напред в орбитата ѝ“, обяснява статията.

Проучването показа, че подобно явление е малко вероятно да се случи скоро.

"Ако си представим този сценарий да се развива в продължение на милиарди години, ще дойде момент, в който въртенето на Земята ще се забави толкова много, че планетата ще влезе в приливен синхрон с Луната. В този момент продължителността на деня на Земята ще съвпадне с времето, необходимо на Луната да направи една обиколка около планетата, и Луната ще спре да се отдалечава“, добавя изданието.

Преди това обаче ще се случи друго космическо събитие.

"След около милиард години Слънцето ще стане по-ярко и ще изпари океаните", се казва в проучването

Това означава, че приливите и отливите на Земята, които играят решаваща роля в дрейфа на Луната, вече няма да съществуват такива, каквито ги познаваме. Също така, с продължаването на жизнения си цикъл, Слънцето ще се разшири до размера на червен гигант, който вероятно ще погълне както Земята, така и Луната.

"Така че, макар Луната да се отдалечава от Земята, това не е нещо, за което трябва да се тревожим в близко бъдеще. Постепенните промени, които се случват днес, ще се развият за невероятно дълъг период от време, далеч надхвърлящ продължителността на човешкото съществуване“, уверява "Дейли Галакси".