Любен Дилов се захвана с „Жестокия експеримент“ на баща си

Писателят Любен Дилов-син обяви, че е започнал работа по драматизацията на "Жестокия експеримент" на баща си Любен Дилов, както и че режисьорът Явор Гърдев проявява интерес към пренасянето на текста на театралната сцена.

Дилов-син каза това на среща с почитатели на творчеството на Старши, както нарича известния български фантаст. Събитието бе организирано в Регионална библиотека "Пейо Яворов" в Бургас по повод седемте тома с подбрани творби на Любен Дилов, издадени от издателство "Ентусиаст".

Дилов-син описа "Жестокият експеримент" като "една сексуално-философска история" и заяви, че Явор Гърдев е "много запален по тази история, защото, като оставим настрана еротичната линия, тя е изключително наситена с модерната в момента житейска философия". Все още обаче няма конкретни планове за реализацията й, каза още Дилов-син.

Той описа текста като скандален за времето на създаването си по две линии. "Едната е чисто политическа, защото преподавателят по философия не е преподавател по марксизъм, а по обща класическа философия", заяви той и допълни, че втората скандална линия е любовната връзка на професора с негова студентка последен курс.

"Двамата решават да се скрият в Бургас на една лодка с идеята да прекарат уикенд в морето на малка яхта. Попадат на някаква аномалия и след като си лягат вечерта, на сутринта двамата се събуждат с две години по-млади. Не могат да напуснат лодката, насред морето са, затова се запознават наново и отново се влюбват. Когато обаче вечерта си лягат, на сутринта пак се оказват с две години по-млади".

На срещата Дилов-син разказа множество свои лични спомени от детството, както и от по-зрелите си години, свързани с баща му Любен Дилов. Част от историите бяха свързани с произведенията, включени в новоиздадените през последните няколко години томове със заглавия "Тежестта на скафандъра. Да избереш себе си", "Нуми и Ники", "За мъртвите или добро, или смешно", "Пропуснатият шанс", "Парадоксът на огледалото" и "Зеленото ухо. Незавършеният роман на една студентка", който освен в печатна форма се предлага и в електронен вариант.

"Демокрацията завари малцина български писатели с ръкописи в чекмеджето", заяви Любен Дилов-син и допълни, че част от томовете съдържат текстове, които баща му пише преди края на комунизма и то с идеята, че вероятно никога няма да бъдат издадени заради силната цензура преди това. Такъв е например "Спомени от една планета", който също предстои да бъде издаден, допълни Дилов-син.

Той обяви също, че по-късно тази година предстои да бъде преиздаден и романът "Пътят на Икар", получил наградата за литература на Европейската асоциация на приятелите на фантастиката "Еурокон III" през 1976 г.. "Това е единственият български роман, който е разделял голямата награда, и то не с кого да е, а със Станислав Лем за "Приключенията на звездния навигатор Пиркс". Тогава журито не може да прецени кой да я вземе и разделят наградата, а статуетка за първото място е една и те двамата просто я чупят, за да я поделят", разказа той.

Дилов-син сподели още, че в българската фантастиката много рядко е имало случаи на романи, притискани от цензурата. "Номерът беше, че ако нещо ги притеснява, пускаха тиража примерно в Силистра. Един-единствен път той (Любен Дилов - бел.а.) е насилен да преправя нещо и това е при първия вариант на "Атомният човек" - сюжет, който е много използван във фантастиката, но за моя гордост мога да кажа, че като цяло за първи път се появява на български в роман на баща ми."

"Класическият сюжет разказва за човек, който се събужда след 100 години в съвсем различно общество. В случая героят, който тогава се казва Иван, се събужда в развит комунизъм - такъв, какъвто според пропагандата би трябвало да се е възцарил на цялата земя. Тогавашната цензура не може да проумее това подигравка ли е, или не, и го принуждава да кръсти героя Джон - да не е българин, а американец, защото някак си на американец може да се случват такива неща, докато на българина - не трябва", каза Дилов-син.

Той разказа как това става повод една вечер баща му да се пошегува с писателя Димитър Димов, че не само него са го накарали да пренапише "Тютюн" и да вмъкне партизанска линия, ами че и Дилов е бил принуден, но поне само е сменял имена.

Дилов-син обърна внимание и на темата за "скриване във фантастиката" при баща му, визирайки как сериозните идеи, които не е можело да се кажат в прав текст, са минавали по-лесно през цензурата, когато са във фантастичен сюжет, "защото сериозните цензури и критици отказваха да четат несериозна литература, каквато е фантастиката".

Като пример той даде "Парадоксът на огледалото", който определи като "габровски роман", защото сюжетът се развива по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово през последните две години преди падането на комунизма.

"Това беше, може би, един от най-продаваните му романи. Историята е за едно извънземно, което се поврежда, тъй като начинът му на оцеляване е да мимикрира, но кацайки на Земята, то се поврежда и това се отразява не само на външния вид.

Извънземното взима характеристиките и нравите на хората, в които се превъплъщава. Така се получава каскада от класическа комедия с двойници, в която всички типажи са от силните на деня по това време, като се почне от градски секретари на партията, шефове на полицията, на тайните служби. Ако не бе маскирана като фантастика, тази книга не би излязла по друг начин като един обикновен архетипен роман", допълни Дилов-син.