Малките ферми у нас намаляха десетократно за 17 години
Най-голямо уедряване на имотите до момента е постигнато в Плевенско
Дребните стопанства в България, които са обработвали до 10 декара земеделска земя, през последните 17 години са намалели десетократно и от 500 хиляди през 2003 г., броят им през миналата година се е свил до 49 900.
Подобна е съдбата и на фермите с до 20 дка земя, които преди 17 години са наброявали 90 хиляди, а през 2020 г. - едва 21 100.
И за този период притежаваната от тях земя е била разпродадена, преливайки се в по-големите стопанства, обработващи над 100 и повече декари.
Това показва анализът за структурата на земеделските стопанства и използваемата земя, който министерството на земеделието разпореди да бъда направен в периода август-ноември тази година. Администрацията най-после да има статистическа основа, върху която да изгради бъдещите политики в аграрния сектор.
Един от основните изводи в доклада е, че страната ни разполага с голям брой земеделски стопанства - 122 хиляди, обработващи малки площи земя - от един до 500 дка, и твърде малък брой ферми, които притежават значителен актив от земеделски земи. Ако през миналата година общият брой на стопанствата в страната е бил 132 400, то само 10 500 от тях са стопанисвали цели 33, 662 милиона декара, при общо използваемите площи в страната от 39,5 милиона декара.
Тоест 85% от използваемата земеделска площ в страната се обработва от тези 10 500 фирми и стопанства, като средният размер на парцелите им се движат между 500 дка и над 20 хиляди декара, пише money.bg.
Това е обяснимо, тъй като се знае, че само площите със зърнени храни в страната надхвърлят 20 милиона декара, при 16 милиона през 2003 година.
Най-голямо уедряване на имотите до момента е постигнато в Плевенско, където кандидатите в кампанията за директните плащания през 2019 г. са били около 2 500 фермери и стопанства със среден размер на заявяваната за субсидии земя е била 1 191 декара - най-висока за страната, показва още докладът на агроминистерството.
Варненско, Великотърновско и Врачанско следват Плевен по комасация, като средният размер на заявяваните площи също надхвърля хиляда декара - 1 087 дка във Варненско, и по1 017 дка в другите две области.
Броят на кандидатстващите за субсидии обаче и в трите области не е много висок - 1 500 във Варненско, 1 700 земеделци във Великотърновско и 1 600 - във Врачанско.
В Пловдивско, където кандидатите са субсидии са най-много - 6 500 земеделци, средният размер на заявяваните от тях площи са били около 337 дка. На второ място по брой кандидатствали фермери през 2019 г. се отчитат в Добричко - 4 800, обработващи средно по 780 дка.
Другите пет области, където броят на земеделските стопанства е значително по-голям от тези с регионите с крупните арендатори са Хасковско, Софийско, Сливенско, Благоевградско и Бургаско.
