Малкович играе в пиеса на комунист гей, пристрастен към наркотиците

Холивудската звезда Джон Малкович ще гастролира в Народния театър на 16, 17 и 18 февруари с пиесата на френския драматург Бернар-Мари Колтес „В самотата на памуковите полета“, поставена в Театър „Дайлес“ в Латвия от избягалия от Русия режисьор Тимофей Кулябин. Билетите, повечето от които са на шеметните цени от 350 и 400 лева, вече почти са разпродадени и за трите дати. В спектакъла Малкович си партнира с Ингеборга Дапкунайте -  международно призната литовска актриса, живееща в Лондон. 

Както пиесата, така и нейният автор са твърде интересни. Бернар-Мари Колтес пише „В самотата на памуковите полета“ през 1985 г., малко преди да почине от СПИН. Комунист, активист на Френската компартия и пристрастен към наркотиците гей, драматургът има любопитна съдба, но за съжаление умира едва на 41 след усложнения от ХИВ, като преди това пътешества дълго в Нигерия, Никарагуа, Гватемала и Мексико.

Бернар-Мари Колтес е роден на 9 април 1948 г. в Мец, Франция, трети син в семейство от средната класа. Баща му е военен и той отраства в пансиона на йезуитския колеж „Сен-Клемент“ в Мец. Опитва се да пише от ранна възраст.

На двадесетгодишна възраст гледа представление на пиесата „Медея“ и се влюбва в театъра. Работи по театрална адаптация на „Гордост“ на Максим Горки, която става първата му пиеса „Les Amertumes“ (Горчивината) е издадена през 1970 г.

Постъпва в училището на новия Национален театър в Страсбург, където прекарва няколко месеца. Скоро след това основава своя собствена компания „Театър дю Куай“ в Страсбург, където пише пиеси и ги режисира. Поставя пиесите си „La Marche“ (Разходката), адаптация на библейската „Песен на Соломон“, и „Procès ivre“ (Пиян процес), базирана на „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски.

В края на 70-те години става близък приятел и сътрудник с авангардния режисьор Патрис Шеро. Двамата създават новаторската си работа заедно, както в експерименталния театрален клуб „La MaMa“ в Ню Йорк, така и в Театъра на Амандие в Нантер.

Драматургът Бернар-Мари Колтес 

Малко преди да почите Колтес е смятан за един от най-важните млади гласове във френския театър и наследник на наследството, оставено от следвоенни драматурзи като Самюел Бекет, Жан Кокто и Жан Жене. Неговите пиеси оттогава стават основни в съвременния репертоар по света, като са преведени на повече от 36 езика. 

Френският театрален изследовател Патрис Павис намира в пиесата „В самотата на памуковите полета“ допирни точки с философските диалози на Платон и Дидро, а самият Колтес я нарича „философски диалог в маниера на ХVІІІ век“. Действието се развива „от другата страна на времето” - в тъмните часове на нощта, когато се срещат един Дилър и един Клиент и се оплитат в опасна игра на купуване и предлагане, в която властват страхът, желанието, сексуалността, потиснатата вина и агресията.

Обектът на „сделката“ остава смътен и неназован. Пази се някаква болезнена тайна, която не може не само да бъде изказана, но и смирена с вътрешната мяра за добро и зло, за правилно и неправилно. Диалогът прилича на драматизиран монолог на последователно излагане на философски тези; разменят се реплики и аргументи по правилата на трактат по логика или право.

Отвъд привидната непроницаемост на текста - с неговия поетичен език и словесна изисканост - се утаяват темите за любовта като копнеж и невъзможност; за търговията като доминиращ модус на човешки взаимоотношения; за желанието – като нещо срамно, скрито, болезнено и самоунищожително; и в крайна сметка за самотата…

Памуковите полета се споменават само веднъж в текста на Колтес. Може би тази прекрасна метафора, в която има красота и обреченост, се ражда по време на неговото последно пътуване до Мексико, няколко години преди смъртта му.

Режисьорът Тимофей Кулябин

По думите на режисьора на спектакъла, Тимофей Кулябин: „Представлението е за сексуалната перверзия, за скритото желание, което в много днешни общества е наказуемо. На сцената има двама актьори - Ингеборга Дапкунайте и Джон Малкович, но не и двама герои. Зрителите са потопени в подсъзнанието на човек, който физически не присъства на сцената. Той живее в ужасна вътрешна дисхармония, защото е осъзнал, че сексуалното му желание е престъпно. Но това е неговата природа, с която той не може да се бори. Иска да го признае пред себе си, но не може, защото е едновременно страшно и опасно.

Случващото се на сцената е проекция на неговото съзнание, на кошмара, в който той се опитва да се помири със себе си. Затова измисля двама персонажи - продавач и купувач, две същности, които се борят. Колкото по-напред отиваме в историята, толкова по-добре разбираме за какво става дума. Актьорите сменят ролите си и след известно време осъзнаваме, че това е вътрешният монолог на един човек. Последният диалог преди трагедията...“ 

Ингеборга Дапкунайте и Джон Малкович в спектакъла "В самотата на памуковите полета"

В представлението участват и петима видеооператори, които в реално време снимат случващото се на сцената. Прожектираните детайли се наслагват върху театралната картина. Смесването на живо и пресъздадено време-пространство рефлектира раздвоеното съзнание, опита за дистанциране и абстрахиране от реалността, но и нейната тегнеща валидност.   

Екип от руски творци поставя в Латвия френската пиеса. Драматург е известният в Русия театрален критик и мениджър Роман Должанский, сценограф е Олег Головко, работил в редица руски и европейски театри, хореограф е Анна Абалихина.

"Ако някой някога ми беше казал, че българи ще се редят на опашки, за да си купят билет за един от най-мрачните, перверзни, енигматични, хомоеротични, парадоксални и опасни драматурзи на двадесети век, какъвто е Колтес, щях да се изсмея с глас", сподели по повод истерията с билетите за гостуването на Малкович у нас известният режисьор Стайко Мурджев коментира истерията около гастрола на Джон Малкович.