Маргарита Петкова представя любовна поезия в Националната библиотека
"Белите ми нощи ме сполетяха внезапно. И сами започнаха да се пишат", споделя писателката за новата си книга
Писателката Маргарита Петкова представя новата си поетична книга „Белите ми нощи“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Събитието е на 15 март с участието на актьора Мариус Донкин.
Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. „Влизаш и в един лабиринт, събрал цялата култура и познание на човечеството. Интелигентният читател ще се превърне в съавтор, ще разчита с възхита и удоволствие знаци, които ще го препратят към червения карамфил за Шибил или към Дебеляновата любима, към Рембранд със Саския на коленете или Пармския манастир с Жерар Филип“, споделят издателите й от „Персей“.
„Белите ми нощи ме сполетяха внезапно. И сами започнаха да се пишат. При мен всички стихове така идват – самостоятелно, без да ме питат, без да мога да ги управлявам и без да искам да им държа юздите. Затова са верлибри, свободни стихове, които едва успявах да догонвам, когато успявах.
Никога не съм държала сметка на стихотворенията си защо са такива – в момента, в който изписваш думите, те вече престават да са твои, живеят си своя живот. И тъй като са свободни, си избраха да прескачат пунктуацията, да не се препъват в точки и запетайки. Интелигентният читател не трябва да бъде ограничаван от автора във възприятията си – нека всеки си слага препинателните знаци според вътрешния си ритъм, придиханията и задъхванията. Според собствените си усещания“, казва за книгата си авторката.
Маргарита Петкова е родена през 1956 г. в София. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1979). Работи като коректор в издателство „Медицина и физкултура“ (1980–1981) и като редактор в литературен алманах „Мизия“ (1983–1988) и издателствата „Христо Ботев“ (1996–1999) и „Захари Стоянов“ (2008–2011).
Първата публикация на Маргарита Петкова е стихотворението „Върви си“ във в. „Средношколско знаме“ (1973). Публикува във в. „Пулс“, „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, „Септември“, сп. „Факел“ и др. Автор е на повече от 13 стихосбирки. Композиторите Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Масларски и др. пишат музика по текстове й. Преводач е от руски на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и др. Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици.
