Мароканските скакалци: Операция "Играй за Мароко" и 63 млн. евро инвестиции
Какво се крие зад успеха на северноафриканската държава на Световното първенство в Катар?
За нас класирането на Мароко на полуфинал на Световното е огромна изненада. Но няколко месеца, дори една, две години преди това, имаше сигнали, които показваха, че футболът там се развива в правилната посока. От години местната федерация, ръководена от ерудирания, интелигентен и иновативен в своите решения президент Фузи Лекжа, функционира отлично.
В последните няколко месеца мароканският футбол направо се изстреля в „друга орбита“. Ама това не става, хей така изведнъж и само на приказки, а е резултат от наистина сериозна работа, дългогодишен план и правилни решения. Сигурно и с много любов.
Цялостният бум на мароканския футбол
През настоящата година Мароко стигна до четвъртфинал на турнира за купата на африканските нации, като там бе отстранен от бъдещия финалист Египет. Скоро след това мароканците спечелиха плейофа за класиране на Световното, справяйки се с ДР Конго със селекционер Ектор Купер и така попаднаха на Мондиал за 6-ти път в своята история. В същото време само отбелязваме, че и женският национален отбор на Мароко ще играе на Световното през 2023, само че за исторически първи път.
Миналия септември два марокански отбора - Ренесанс (Беркан) и Видад (Казабланка) играха на финал за Суперкупата на Африка.
Наложи се Ренесанс, който е шампион във второстепенния континентален клубен турнир - Купата на Конфедерациите. Ренесанс прави същото и и през 2020 г. В тази надпревара през 2021 г. триумфира друг марокански клуб - Раджа. Все прекрасни успехи за клубния футбол в Мароко, но големият удар дойде на 30 май тази година, когато Видад (Казабланка) под ръководството на настоящия национален селекционер Уалид Реграги спечели Шампионската лига на Африка, побеждавайки африканския еквивалент на Реал (Мадрид) – Ал Ахли (Кайро) с 2:0.
Във последния мач с Португалия, Реграги бе притиснат от кадрови проблеми и трябваше да заложи на трима от футболистите, които изкачиха върха на клубно ниво заедно с него преди няколко месеца. Като ляв защитник вместо добре познатия Мазрауи застана Атиат-Алах, в центъра на защитата от 57-ата минута нататък видяхме Дари (това лято преминал в Брест), който замести контузилият се капитан Саис и Жабран, който накрая влезе на мястото на Буфал. За отбелязване е, че Видад стана клубен шампион на Африка през 2017, а две години по-късно загуби финала в същия турнир.
63 милиона евро са инвестирани в супер модерна база за юношеските формации
Успехите на клубно и национално ниво са под ръководството на президента Фузи Лекжа, който е начело на федерацията от 2014 година и работи в изключително добър синхрон с принца на Мароко Мохамед VI що се отнася до усвояването и инвестицията на огромните средства, които идват по програми на ФИФА.
Освен структурните промени, направени в местния шампионат, обучението и квалификацията на местните треньори, през 2019 година са инвестирани 63 милиона евро в супер модерна тренировъчна база по подобие на тази във френската Академия Клерфонтен. На това място, което се намира в Сале, недалеч от Рабат, при чудесни условия тренират бъдещите звезди на националния отбор на Мароко.
Операция „Играй за Мароко“
Освен всичко споменато до момента, федерацията успява да убеди родените в други страни мароканци, да играят за националния отбор. 14 от общо 26 футболисти от състава на Мароко на това Световно са родени в чужбина.
Бону в Канада, Амбрабат, Абухлал, Зиеш и Мазрауи в Нидерландия, Хаир, Амалах, Ел Кханус и Зарури в Белгия, Кедира в Италия, Хакими и Мунир в Испания, Буфал и Саис във Франция и тн. Но Федерацията успява да убеди всички тези момчета да играят за националния отбор на Мароко, въпреки че някои от тях имат мачове за младежките отбори на страните в които се родени като Зиеш, Амбрабат и Абуклал.
Треньор за пример
Най-добрият пример за това как се носи Мароко в сърцето е селекционерът Реграги, който е роден в периферията на Париж. Бивш национал на Мароко, той е бивш помощник треньор в националния отбор, след това води Тус от Рабат, а както вече казахме извежда Видад до клубния връх в Африка.
Историята е прекрасна. И все още продължава.
