Мастър, благодарим ти, че ни зарази с лудостта си!
Студентите на Стефан Данаилов се простиха с него с думи, прочетени на поклонението в Народния театър от актрисата Силвия Лулчева:
Сбогом, Мастър!
Благодарим ти за смелостта да поемеш кръста да поведеш млади хора към светлината на изкуството!
Благодарим ти за безпощадно точната искреност!
Благодарим ти, че когато обсъждаше актьорската ни работа, вниманието ти беше съсредоточено върху това, колко сме пораснали като човеци.
Благодарим ти, че ни наказваше, като ни прощаваш!
Благодарим ти, че говореше просто, честно и човешки, с безмилостна автоирония, че не се къпеше в суета и самовлюбеност, а ни респектираше с нечовешка човечност!
Благодарим ти, че смущаващо земен, оставаш завинаги толкова високо, че всички ще преминем живота си, протегнали мечти да те заслужим!
Благодарим ти, че ни беляза с любовта си към живота!
Благодарим ти, че ни зарази с лудостта си!
Благодарим ти, че ни учеше на екипност и партньорство в професия, в която всеки се изкушава да изпъкне, да е пръв, да е по-напред!
Благодарим ти, че преди да станеш професор, беше Академик по човекознание, човеколюбие и човещина!
Благодарим ти за широтата, за свободата, за мащаба на смелото ти сърце!
Благодарим ти за щедростта, за замаха, за смеха!
Благодарим ти, че ни научи на уважение и памет към твоите учители, към твоите състуденти и приятели!
Благодарим ти, че ни научи на уважение и памет към твоите учители, към твоите състуденти и приятели!
Благодарим ти, че ни покори с непосилната лекота на любовта и усмивката си!
Благодарим ти, че ни показа какво е диалогичност, дипломатичност и внимание към всеки!
Благодарим ти, че ни остави домашно, да напишем отговор на литературния въпрос: достоен ли съм да съм твой ученик?
Сбогом, Мастър!
Прости ни!
Обичаме те, Учителю!
