Красиви спомени за титана Стефан Данаилов в навечерието на рождения му ден

Препълнените салони с хора го изправяха на крака, разказва Ненчо Балабанов

Общество
20:40 - 08 Декември 2019
4198
Красиви спомени за титана Стефан Данаилов в навечерието на рождения му ден

Утре любимецът на няколко поколения Стефан Данаилов трябваше да навърши 77 години. В нощта на 27 ноември той остана завинаги на 76.

Какво остана скрито за публиката?

"За публиката? Ами остана скрито огромната любов, с която той ни дари. Хората, които бяха около него. Хората, с които той се чувстваше много щастлив. Това хората трябва да го знаят. Благодаря на Господ, че ме дари с тази последна среща, защото бяхме до него една група хора, които пътувахме с последното му представление "Актрисата". Те го вдигнаха от вкъщи. Може би, ако не беше тази пиеса, той щеше да си остане вкъщи и нямаше да излезе никога”, сподели Ненчо Балабанов.

"Той каза: "Аз няма да проходя, ако не се кача на сцена пак". Изведнъж го беше обладал невероятен живец, невероятно желание да се върне, да играе”, спомня си Росица Обрешкова, племенница на Стефан Данаилов.

„Не мисля, че съм била толкова убедителна, колкото ми казват всички мои колеги: "Браво, че го нави!". Аз мисля, че той беше готов и му трябваше съвсем малко. Мисля, че го убедих много лесно и той беше готов, готов да се върне!”, казва Аня Пенчева.

Неговите колеги и приятели споделиха, че той им е казвал, че се е чувствал по-зле, когато не е играл и че „този адреналин няма къде другаде да го намери”.

За 40 години в Народния театър, на сцената Стефан Данаилов е бил и Дон Жуан, и Хамлет, и Дон Кихот, и Бойчо Огнянов. В последните години беше и постановчик.

Колегите и приятелите му го наричат перфекционист:

„Всеки ден репетирахме. И излезна хубава премиера. Той беше толкова щастлив… Ние пътувахме. Видях покрай него едни препълнени салони с хора, които го боготворяха, ставаха на крака. Това него го зареди. Той живна. Той, ако не беше болен с краката си, да не може да ходи, той беше много жив човек. Ние всяка вечер сядахме по неговия начин… едни безкрайни гуляи, по неговия начин, който само той умееше в тая държава. Той даваше едни безкрайни гуляи. До последно си хапваше и си пийваше и така”, спомня си Ненчо пред Би Ти Ви.

А дните му преди да влезе в болница са минавали в планове за следващи турнета, гостувания и градове, както и в идеи за нови проекти като пиеси и сега има няколко такива по негова поръчка, които Кирил Кирилов ще направи заради него.