Математикът проф. Мишо Константинов пресметна: Изборите за президент ще са на 15 ноември

Президентските избори вероятно ще бъдат на 15 ноември, прогнозира проф. Михаил Константинов. Според изборния експерт сегашната администрация има късмет, че първият вот, който ще трябва да организира, е именно президентският, защото той е „най-лесният“ за провеждане.

Константинов постави акцент и върху промените в Изборния кодекс, машинното гласуване и нуждата от повече юридическа компетентност в секционните комисии. Темата идва в година на очакван президентски вот, след като през януари 2026 г. Конституционният съд одобри оставката на Румен Радев, а Илияна Йотова пое поста до изборите през ноември.

„Сегашната администрация има късмет, че първите избори, които ще трябва да произведе, са най-лесните избори, а именно президентските, които вероятно ще са на 15 ноември“, каза проф. Михаил Константинов.

Така изборният експерт изведе най-важния практически въпрос - кога страната ще отиде до урните за президент. Според него президентският вот е по-лесен за организиране от парламентарни или местни избори, защото изборът е по-ясен, бюлетината е по-проста, а броенето и администрирането са по-малко натоварени.

Константинов отново постави под съмнение настойчивото връщане към машинното гласуване. Според него аргументът, че машините са нужни, защото в България се лъже най-много, не издържа.

„Машините са един много хубав бизнес, затова се настоява да има машинно гласуване. Обяснението защо в България се гласува с машини, а в Европа - не, е че в страната ни много се лъже. Това просто не е вярно. В България се лъже, но не най-много. В някои съседни държави се лъже повече“, каза проф. Михаил Константинов.

По думите му ключовият въпрос не е само дали машините са удобни за част от избирателите, а колко хора реално могат да гласуват по този начин и колко се отказват.

„В България има 2 млн. пенсионери, половината от тях си получават пенсията в пощата. Голяма част от тях не са държали в ръка електронно устройство. През април 2021 г. гласуваха 3,3 млн. души. Минаха два избора само с машини и с 600 000 трайно спадна броят на гласувалите“, каза проф. Михаил Константинов.

Той настоя този факт да бъде обяснен, защото според него няма яснота колко хора се чувстват изключени или затруднени от машинното гласуване. В тази логика спорът за машините не е само технически, а засяга достъпа до участие в изборите.

Константинов предложи във всяка секционна комисия да има поне един човек с юридическа подготовка. Според него такава практика е позната в Европа, където в изборните комисии често има представител на правния мир - адвокат, юрист, нотариус, а понякога и съдия. „Да се помисли върху това да се излъчва по един юрист в секция, това са 12 000 юристи, мисля че могат да се намерят“, каза проф. Михаил Константинов.

Той свърза идеята не само с по-добрата организация н а изборния ден, но и с обществената отговорност на юридическата общност. „Това е въпрос и на чест. Добре е дори за тяхното СВ, в Европа това много се цени като обществена отговорност и ангажираност“, каза проф. Михаил Константинов.

Изборният експерт коментира и темата за гласуването от Турция, която традиционно предизвиква политическо напрежение преди избори. Според него ефектът от тези гласове върху крайния парламентарен резултат често се преувеличава. „Относно гласовете от Турция, нека е ясно, че те произвеждат 1-2 мандата в парламент. Стига сме го раздували този въпрос“, каза проф. Михаил Константинов.

С това той опита да премести фокуса от политическите страхове към организацията на самия изборен процес - секции, комисии, правила и достъп на избирателите.

Ако прогнозата на Константинов се потвърди, 15 ноември ще бъде датата, около която администрацията, партиите и ЦИК ще трябва да подредят целия изборен календар. Президентският вот може да е по-лесен като процедура, но ще бъде важен тест за промените в Изборния кодекс и за доверието в начина на гласуване.

Най-големият въпрос остава дали правилата ще бъдат достатъчно ясни за избирателите и достатъчно убедителни за политическите участници. Машините, секционните комисии и организацията в чужбина са технически теми само на пръв поглед. В изборна година те бързо се превръщат в спор за доверие.