Мегз да не е Мерил Стрийп, че да духа за слава?

Най-после цунамито #MeToo реши да наплиска и нашите брегове. Дойде тихомълком и някак подходящо – по цървулки. Не с някоя история как Добри Войников е опипал Багряна, Кръстьо Сарафов е турил ръка на коляното на Стояна Мутафова, или поне Хачо Бояджиев е щипнал дупето на Елена Петрова. Пристигна от Раковски чрез Мегз, която се оплака, че явно безстрашният Мартин Карбовски имал желание да настани своята кризисна мъжественост на средна възраст в особената й захапка. Браво, момиче!

Само дето пак правим опити да копираме социално движение само по първичните му (полови) белези, без да даваме пет пари за историческия му смисъл. #MeToo пристигна у нас, след като вече се изроди и окарикатури. И от кампания за обществено легитимиране на жените се превърна в глупава и първосигнална изява на омраза към мъжете. Сигурен съм, че Мерил Стрийп, Гуинет Полтроу, Дженифър Лоурънс и Алисия Милано са искали да превърнат силата и известността си в оръжие на феминизма. Вместо това постигнаха стигматизиране и отвращение към съвсем нормалните сексуални желания на силния пол.

Дали е Харви Уайнстийн, или Мартин Карбовски, в крайна сметка възприятието на публиката е едно и също – мазен, дебел чичко се опитва да разтвори краката на младо момиче. Колко отвратително! Е, това ли е идеята на целия кръстоносен поход на суфражетките? Да ни накара да се гнусим от някакви хора, защото искат секс? Всеки го иска, независимо дали е млад или стар, с огромно шкембе или изваяни плочки, нос като поялник или черти на ангел, бойковист или бабикянец, пенсионер или милионер от „ХелпКарма“. А силата на жените идва от факта, че могат винаги да му кажат: „Разкарай се, грозник“, ако го намират за неподходящ, отблъскващ, или просто не са в настроение. А не в това да изтипосат опитите му за свалка в медиите и социалните мрежи.

#MeToo може да е започнало с похвални намерения, но постига отвратителни резултати. То вади на показ и унищожава магията на привличането между двата пола. Или между един и същи. Неговата войнственост все повече заприличва на средновековен лов на вещици и отнема здравословната доза еротизъм от сивото битие, която го прави поносимо. Когато направиш комплимент на сервитьорката за маникюра, на секретарката за прическата, или на сладоледаджията за престилката, това не означава непременно, че искаш да ти духат (макар и често да нямаш нищо против такова развитие). Това е начин на междуличностна комуникация, а не опасен патриархален атавизъм, който трябва да бъде изкоренен с вили и лопати, с огън и меч.

Един от малкото големи левичарски философи на съвремието, словенецът Славой Жижек, нарича #MeToo „тъмната страна на борбата за женско равноправие“. Защото като всяка революция, това пост-феминистко движение иска да овласти една част от обществото за сметка на друга. Да даде сила на жените, като превърне мъжете и сексуалността им в жертви, да ги накара да се срамуват от сигналите, които получават от приятеля в гащите си. Да крият и да потискат природното си желание за секс, защото то може да им навлече куп проблеми в работата, в личния живот, да унищожи публичния им образ. #MeToo в крайна сметка няма да присади топки на жените, но ще превърне мъжете в скопци, в мижитурки, в страхливци.

Нямам нищо против Мегз или Карбовски, нито се интересувам особено от личните им взаимоотношения. Просто мисля, че ако са имали сексуална закачка, би било по-нормално дивата от Раковски да му каже в лицето, че не си пада по дебели чичковци, вместо да го разнася по медиите. Не ли?