Мигранти вдигнаха населението на ЕС до рекордните 450,4 милиона души

Германия, Франция и Италия остават най-населените страни, като общо формират 47% от населението на блока

Новини
14:31 - 11 Юли 2025
1248
Мигранти вдигнаха населението на ЕС до рекордните 450,4 милиона души

Населението на Европейския съюз достигна рекордните 450,4 милиона души през 2024 г., сочат данни на Евростат, цитиран от "Ройтерс".

Ръстът се дължи основно на положителната нетна миграция, която за четвърта поредна година компенсира естествения демографски спад в блока.

През 2024 г. ЕС е добавил 1,07 милиона жители. 

Смъртните случаи (4,82 милиона) отново са надвишили ражданията (3,56 милиона),

водейки до естествен спад от 1,3 милиона души. Той обаче е повече от компенсиран от миграционен прираст от 2,3 милиона души.

"Наблюдаваният ръст на населението може до голяма степен да се обясни със засилените миграционни движения след COVID-19",

посочва Евростат.

Населението на ЕС се е увеличило от 354,5 милиона през 1960 г., но темповете на растеж постепенно са се забавили - от около 3 милиона души годишно през 60-те години до едва 0,9 милиона средно годишно през периода 2005-2024 г.

Германия, Франция и Италия остават най-населените страни в ЕС, като общо формират 47% от населението на блока.

Докато 19 държави от ЕС са регистрирали увеличение на населението през 2024 г., осем са отбелязали спад.

Малта е регистрирала най-висок темп на растеж от 19,0 на 1000 души, следвана от Ирландия (16,3) и Люксембург (14,7).

Сред страните с намаляващо население, Латвия е с най-голям спад (-9,9), следвана от Унгария (-4,7), Полша и Естония (и двете с -3,4).

След демографския спад по време на пандемията, ЕС въведе реформи в миграционната си политика.

Новата система, въведена през 2024 г., цели да ограничи незаконните влизания и да ускори процедурите за убежище.

Междувременно, броят на незаконните преминавания на границата е спаднал с 38% - най-ниското ниво от 2021 г.

В отговор на обществения натиск, Белгия, Полша, Германия и Нидерландия възстановиха временни гранични проверки, което постави допълнително напрежение върху функционирането на Шенгенската зона.