Михаил Неделчев пред Lupa.bg: Комунистите създали СДС?! Пълна глупост!

Михаил Неделчев е литератор, преподавател и политик. Интересите и постиженията му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, актуалния литературен живот. Депутат във Великото и в 36-ото Народно събрание. Един от основателите на СДС. Създател и председател на Радикалдемократическата партия. Бил е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, председател е на Сдружението на български писатели. През 2018 г. бе отличен с националната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“. Потърсихме проф. Неделчев, за да даде своя философски поглед за събитията 30 години след създаването на Съюза на демократичните сили.

-Проф. Неделчев, Вие сте един от основателите на СДС. 30 години след създаването на голямо движение, звучи ли ретро синята идея, която навремето вдъхнови милиони българи?

-СДС във всичките му превъплъщения изпълни своята мисия. А тя беше разрушаване на комунистическата система разрушаването на този ред, унищожаването на страха от тоталитарната власт и нейните репресивни органи, включително тази свръхцентрализация, която съществуваше от страна на ЦК на БКП. Знаете, че  фигурите на Политбюро бяха недосегаеми, бяха като някакви Буди, божества.

СДС успя да представи своите позиции и успя да реформира обществото. Могат да са много критичните оценки  и преценки. Аз самият също имам редица критични гледища, но ще кажа най-важното – ние живеем друг живот и в някакъв много голям мисъл, в чисто политически план, това се дължи на СДС.

-Споменавал сте, че има носталгия по предишната мощ на СДС. Но изобщо възможно ли е подобна партия,  възникнала на границата между две епохи, на ръба на толкова сериозен политически прелом, да се запази непроменена в годините? Или такъв е нормалният ход на времето?

-СДС не беше партия, СДС беше коалиция. Беше съюз,  беше една мощна коалиция от партии и граждански организации - 15 на брой, дори понякога набъбваха до 16 и това беше изключително важно, защото даде възможност на българските граждани, част от които  припознаха СДС като цяло, като движение. Други припознаха партиите – те се идентифицираха с тях и  със съответните граждански сдружения.

Политически активните хора, дори не толкова в София, колкото в по-малките градчета – това бяха тези, които най-после бяха дочакали своето време и намериха своето място в съответните формации. Свръхидеята на СДС, както беше формулирана в Меморандума, чийто автор съм аз и който бе приет на Втората Национална конференция на СДС беше, че Съюзът е праобразът и прообразът на бъдещата политическа система на България. Т.е. от него да се родят поне 4-5 партии, които да набъбнат, да заемат своето място в политическия живот, друга част пък да се заемат с други дейности, не толкова политически. Но основната цел бе   да се изтласка БСП - мимикризиралата БКП в най-левия спектър на политическата каста. За съжаление, това не се случи, заради  това насилствено трансформиране на коалицията в синя партия. Това, от моя гледна точка е голяма грешка.

-Основните партии вътре в СДС отмряха, стопиха се, за съжаление – и Демократическата, и Социалдемократическата, и БЗНС „Никола Петков“ ..

-Да, те загубиха смисъл. Хората на местните координационни съвети просто бяха изтласкани, за да стане тази трансформация, а те бяха най-значителните, най-важните наши активисти. Аз смятам, че това са някъде около 40-50 000 човека от цялата страна, които са чакали своето време за политическа и социална активност и които бяха с антикомунистически убеждения.

Тези хора бяха изтласкани и си отидоха вкъщи, те разбира се продължаваха да гласуват за различните формации на демократичната общност, но не е същото. Те престанаха да са политически активни.

-Кои фигури бяха основните двигатели СДС да се превърне в партия?

-Това няма никакво значение, конкретният извършител не е важен. Въпросът е, че имаше настроения в различни среди – в СДС-София, например, която беше много активна в някои отношения, и в други среди.. Но това е  вечното неразбиране на сложността на политическите процеси. Това е опростяване на тези процеси, което изглежда логично, но работи срещу инициативността, защото основното в една политическа дейност е инициативността.

Да се участва в политическите процеси, да бъдеш социално активен. Но някак не беше съобразено това  претрансформиране на СДС в синя партия с желанието на гражданите за социална активност. И то на голяма част от тях.

-Т.е. ако бе останало СДС като движение, щеше да е друга съдбата на партията и тя щеше да продължи да е мащабна организация, със сериозно политически влияние през годините.

-Ако си беше останало не движение, а коалиция, вероятно от тази първа коалиция щяха да се родят и да укрепват 3-4 формации. Надявам се, че това щяха да бъдат Социалдемократическата партия, БЗНС „Никола Петков“, Демократическата партия, вероятно и нашата РДП. Тези 4 формации днес можеше да имат нормално място в един нормален политически живот. Защото днес нещата не са точно такива.

-На два пъти имаше опити за един ремикс на Съюза – със Синята коалиция, после Реформаторският блок…Но за съжаление, не се получи и тези обединения се разпаднаха.

-Да, Реформаторският блок беше едно усилие в тази насока – за едно плуралистично коалиционно формирование, което освен това имаше като свое тяло, Гражданския съвет – инициатор за създаването на РБ.

Ние, българските граждани, група интелектуалци тогава излязохме с призив за едно ново обединение на демократичната общност, доколкото продължава да съществува и точно тогава ни чуха различни формации и и партии и се създаде Реформаторският блок. Пак ще кажа – със свой интелектуален център Гражданският съвет.

Сега този Граждански съвет, в който и аз членувам, е само една неправителствена организация. Регистриран е като неправителствена организация, която провежда дискусия, Кръгли маси и т. н.

-Времето ли е виновно, че така изпрати в историята като нещо невъзможно днес онзи невероятен митинг на „Орлов мост“, това вдъхновение, което изкара на улиците милиони, готови да изразят гражданска позиция? Сега тази енергия се изгуби, не е същата.

-Не е възможно при едно общество, където и да се намира то по света – дори, така да се каже, в една лесно  възбудима Испания, силно възбудимите страни от Латинска Америка, да може да бъде в едно непрекъснато напрежение и готовност за митингова  активност. Митинговата активност е фасадната форма на политическата активност. Другата се осъществява в клубове, това е организационната дейност, включително работата в съответните партии. Някак си действително СДС се свърза най-вече с тези митинги, които бяха наистина прекрасни. Но наред с това, ние, които бяхме ръководители на съответните партии, имахме ежедневна работа. Тогава аз, и всеки от нас, които бяхме членове на Националния координационен съвет-председатели,  зам.-председатели, сме обиколили цялата страна по 10 пъти за 4-5 години и сме събирали хората човек по човек да ги записваме в партиите. Да ги мотивираме да участват в активния политическия живот. Така че това не е единствената голяма и ентусиастка проява на СДС. Най-красивата е, най-видимата, някак си. Но си имаше ежедневна работа.

-Кои лидери според Вас бяха и са най-силните, най-значимите – тези, които оставиха отпечатък в съдбата на СДС?

-Естествено, че д-р Желев е централната фигура на СДС, не само в първите години, но въобще в исторически план погледнато. Естествено, че изключително силна е фигурата на Иван Костов, макар че той осъществи и трансформацията. Той е много силен лидер, изключително добре се разви. За мен много обичан е и президентът Петър Стоянов, който също се прояви като един силен лидер. Много хора има, много, макар някои от тях не предизвикват около себе си консенсус, пак са много значими - Димитър Луджев, Петко Симеонов.

-Как си обяснявате, че нападките срещу Иван Костов не спират с десетилетия и той остава любима мишенa? Отново върви рефренът, че той е разделил дясното ,разбил СДС и т.н.  

-Иван Костов е действал съобразно решения, които са се взимали колективно. За това как той е налагал своята – ами той не я е налагал със сила, не е действал репресивно. Тези неща са се обсъждали, това са приети предложения. Никой не може да бъде осъждан в една политическа формация, затова че е взето едно или друго решение. Аз присъствах на един знаменит Конгрес преди време във Великобритания, в Брайтън, на който лейбъристите решиха да премахнат запазената квота за депутати и общински съветници на британските профсъюзи. Не мога да ви обясня какъв вой се нададе в залата, как напуснаха голяма част. Страхотен конфликт, страхотен скандал…

В исторически план това си има запазено място в политическия живот. Т.е., тази история е равностойно на това, което се случи в СДС с излизането на Костов и сформирането на новата партия.

-Днес е много модно да се говори как ляво и дясно се размиват. Върху каква основа трябва да стъпи синята партия сега – пак ли антикомунизмът да е основна карта?

-Това е много дълъг разговор и не може да се формулира така. СДС не може да има някакво светло и значително бъдеще. Той е една дребна партия, като членски състав няма общо с първото СДС, така че да не говорим за него като наследник на първото СДС. Но друг е въпросът за Демократичната общност, аз предпочитам това понятие. То действително съществува, разбира се на антикомунистическа основа, а за мен това е най-важното. Така, както сме антифашисти, така трябва да сме и антикомунисти. Това са нормални неща. Да си антикомунист, означава да не приемаш цялата практика на комунистическите формации по света, които са раждали само лъжи и т.н.

Тоест всеки трябва да знае какви са тези, които признава като изцяло негативно и отрицателно наследство и другите, които се опитват да го оневиняват. Това е много съществена разлика- такава, която ни прави расисти наистина.

-Кого включвате в тази демократична общност?

-Нека да не определяме. Тя по-скоро е виртуална общност. Към нея принадлежат редица формации, които имат регистрация като политически партии, но и не само те. Това са и хората, които изпитват изцяло удовлетворение, че България е член на НАТО и принадлежи към голямото прекрасно семейство на ЕС, това, че България се развива в посока пазарна икономика, въпреки критиките, по които се осъществява. Не е възможно да твърдиш, че Сталин е нормален лидер, след като това е един архипрестъпник и същевременно да принадлежиш към демократичната общност. Не може да твърдиш че Путин е нормален лидер… Разбира се, че с Русия трябва да се поддържат  някакви контакти на всякакво равнище. Подобни твърдения означават, че ти не принадлежиш към демократичната общност.

-Проф. Неделчев, какво трябва да знае новата генерация за тези събития отпреди 30 години. Защото много от родените през 90-те, а и преди това, не знаят почти нищо.

-Ами новата генерация трябва да знае цялата история. Моята дъщеря е на 19  и е напълно ориентирана, напълно политизирана и знае всичко. От майка си и баща си знае, от нас. Водим я и по протести, тя самата води спорове със своите връстници и е политически активна.

Една голяма част от българските граждани обаче имат нечисто съзнание по отношение своето минало, своята компромисност във времената на комунизма и затова не говорят за това време на своите деца. Или пък въобще някак искат да го избегнат като спомен от своето собствено минало. Съжалявам, всеки си плаща за това какъв е бил и какво е правил.

-Най-убийствено на хората с демократично мислене действат твърденията, че комунистите създадоха СДС…

-Това са глупости, разбира се. Нищо вярно няма в това. Разбира се, че в СДС имаше и от  комунистическата партия, очакваха и провокатори, ние си знаехме горе долу кои са агентите. Разбира се, че при едно такова широко и могъщо движение, толкова широка коалиция имаше всякакви хора, но това в никакъв случай не означава подобно нещо. Напротив - СДС е творение на гражданското общество, на възобновяващото се гражданско общество в България.