Минало-незабравимо: Как БСП спъна д-р Петър Дертлиев към президентския пост?

По време на първия и единствен дебат между двамата кандидати за президент - Румен Радев и Анастас Герджиков в четвъртък вечерта по БНТ, настоящият държавен глава заяви, че за него най-добър президент в миналото би бил неизбраният и социален д-р Петър Дертлиев. За съжаление именно БСП, която сега, поне на думи, застава зад Румен Радев в зората на демокрацията през 1990 г. е партията, която спъва видния доктор социалдемократ да заеме президентския пост.

Мотивът на тогавашните лидери на наскоро преименувана БКП - Андрей Луканов и Александър Лилов беше, че шефът на възстановената Българска социалдемократическа партия, преживял репресии по времето на тоталитаризма, бил настроен крайно антикомунистически и поради тази причина не е подходящ за поста. 

Днес мнозина политици и анализатори признават, че ако д-р Петър Дертлиев беше избран за президент през 1990 г. на мястото на подалия оставка комунист и дългогодишен външен министър Петър Младенов, преходът у нас щял да е друг.

Lupa.bg припомня интересни факти от биографията на Доктора преди и след 1989 г.

Петър Дертлиев е роден на 7 април 1916 г. в плевенското село Писарово. Родът на баща му е от Велес, Вардарска Македония, а на майка му - от Беломорска Тракия.

По образование е лекар. Завършва медицина през 1941 г. Бил е за кратко асистент в катедра „Анатомия“ на Медицинския факултет към Софийския университет. От 1957 до 1963 работи в туб-диспансера за деца в Трявна и Перник. След това до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Дертлиев е жертва на репресии преди и след 9 септември 1944. По време на комунистическия режим Дертлиев лежи в лагери, включително „Белене“, а след идването на промените след 10 ноември оглавява възстановената социалдемокрация в лицето на БРСДП, която в началото е част от СДС.

Петър Дертлиев по собствените му думи е „социалдемократ от юноша“. Участвал е в стачки и е заемал открити социални позиции по трибуни. Огромно влияние за формирането на политическите му възгледи и ерудиция изиграват срещите му със социалдемократическите лидери Кръстю Пастухов и Атанас Москов. След като се завръща в България през 1936 г., за да се бори против режима, Атанас Москов активизира социалдемократическата партия и създава нелегален Акционен комитет към нея.

Петър Дертлиев веднага се включва в него. Дейността им се състои главно в нелегално печатане на вестници като вестник "Народ", вестник "Социалистическа младеж", позиви, апели и др. и тяхното разпространяване. За първи път е арестуван през 1936 г. по време на студентска протестна демонстрация за възстановяване на Търновската конституция. По-късно е многократно арестуван за опозиционна дейност срещу безпартийния режим, установен след 1934 г. През 1938 г. е следствен за нелегално печатане и разпространяване на материали по време на изборите. Според Петър Дертлиев, "до 1941 г. режимът не стига бруталността на първообразите в Италия и Германия."

След навлизането на германските войски в България през 1941 г., Петър Дертлиев не е безразличен към възторга, обхванал обществото около присъединяването на „Новоосвободените земи“ към България. Обаче, същевременно с тревога си задава въпроса – какво ще стане „дори с жалката полусвобода“ в България, ако хитлерофашистката армия спечели войната.

След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж от 1946 г.

През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание.

Някои от речите му са твърде дръзки и в началото на 1947 г., по искане на Георги Димитров, е отстранен от парламента за три заседания. През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене (на 2 пъти), Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик. Този период и преживяните страдания не водят до промяна на политическите му убеждения.

След политическите промени от 1989 г., заедно с Атанас Москов стават инициатори за възстановяването на Българската социалдемократическа партия (БСДП). След краткото председателстване на Атанас Москов (1989 – 1990 г.), от 1990 г. Петър Дертлиев оглавява БСДП като неин председател. Дертлиев подписва новата конституция и не се съгласява с позицията на 39-те народни представители от СДС, напуснали парламента.

Изважда БСДП от СДС през 1991 г. и се опитва да създаде политически център, алтернатива на БСП и СДС. Привлича бивши членове на БСП (от СДК „Европа“) в Социалдемократическия съюз към БСДП. Опитва се да сформира силно социалдемократическо ядро, около което да се обедини политическият център, и до голяма степен постига това със създаването на Съвет за сътрудничество с участието на Алтернативната социаллиберална партия, Гражданско обединение за републиката, Зелената партия, ПК Екогласност и др.

През 1994 г. е пръв председател на ротационен принцип на Политически съюз Демократична алтернатива за републиката (ДАР). През 1996 г. Петър Дертлиев издига идеята за създаването на организацията "Сдружение за частна инициатива на гражданите". Целта е тази организация да защитава интересите на дребните и средните собственици. Създаването и е финансирано от свързаната с БСДП, фондация "Янко Сакъзов". Българската социалдемократическа партия (БСДП) и особено Петър Дертлиев и Атанас Москов са едни от инициаторите за възраждането на кооперативното движение в България, унищожено от комунистическия тоталитаризъм. Тази цел е реализирана: създадена е отново система от множество кооперации - кредитно-спестовни (наричани по традиция, отпреди 1944 г., "Популярни банки") и земеделски кооперации.

Оттегля се от активна политическа дейност през 1998 г., като остава почетен председател на БСДП. Въпреки силно влошеното си здраве, до последния момент се занимава с политически проблеми. Умира от рак на 5 ноември 2000 г. в София. 

Както е известно БСП печели с мнозинство изборите за Велико Народно събрание през юни 1990 г., но площадите са залети от протести, студентите са на крак. В този момент, когато махалото грози да се люшне в непредвидима посока, предстои избор на президент. Петър Младенов (1936-2000) вече е подал оставка заради „танковата реплика“. БСП е склонна да даде президентския пост на опозицията в името на това да държи изпълнителната власт и Андрей Луканов да оглави правителството. Търси се консенсусна фигура на мястото на Младенов.

Любопитното е, че след падането си от власт Тодор Живков в разговор с дисидента и един от основателите на СДС Румен Воденичаров заявява, че по-добре е Петър Дертлиев, а не лидерът на СДС Желю Желев да стане президент.

Д-р Петър Дертлиев в разговор с депутата от БСП и шеф на първата парламентарна комисия по досиетата

Самият д-р Дертлиев разказва какво се е случило през 1990 г. в мемоарната си книга „Осанна! Разпни го!“:

„Без дори да съм помислил за това, д-р Желю Желев ми предлага да приема да бъда кандидат на СДС. Отказвам – имам толкова работа с партията си! Но Желев е настойчив: „Комунистите все повече декларират своите симпатии към социалдемокрацията. Ти си единственият избираем.“ Увещават ме и моите приятели. Отивам в Севлиево. Д-р Москов (б. р. - Атанас Москов - дългогодишен лидер на БСДП) е възторжен. „Ще дойда десет дни в София да ти се радвам!“ - казва той. Аз отстъпвам и съобщавам на д-р Желев съгласието си. Преди петте драматични гласувания в парламента на едно друго място обаче става истинско въстание - в синята централа на „Раковски“ 134 кандидатурата на д-р Дертлиев среща яростна съпротива. Първи скачат радикалдемократите, после – земеделците, зелените...

“Щяла да се образува силна президентска партия. В резултат на тази антипропаганда от 101 присъстващи депутати получавам само 55 гласа. Влизам в битка с три ножа в гърба“, пише Дертлиев в главата с надслов: „С такива приятели нямам нужда от неприятели“...

Преди това следват инфарктни гласувания в Народното събрание. Първите два пъти (на 2 април и 1 август 1990 г.) президентът е избиран непряко – от Народното събрание, а след 1992 г. се избира пряко от всички избиратели, имащи право на глас. 

Битката за президент между Чавдар Кюранов, издигнат от БСП, Виктор Вълков, кандидат на БЗНС и и д-р Петър Дертлиев от СДС е доста напрегната. Никой от тях не събира необходимите гласове, за да стане държавен глава. След като разбира, че БСП е непреклоннна, СДС оттегля кандидатурата на д-р Дертлиев и издига д-р Желю Желев. Авторът на „Фашизма“ става първият демократично избран президент.

Изборът на д-р Желев е брилянтен ход на БСП – СДС е лишена от обединителната фигура на дисидента, на социалдемократите са подрязани крилете.