Минчо Празников: Кой знае защо ме харесват, явно съм готин!

Няма българин, който да не се усмихне при споменаването на най-големият зевзек, превърнал синоптичните прогнози в спектакли Минчо Празников. Още през 70-те, метеорологът освежаваше сухите анализи за времето с рядкото си чувство за хумор. Колоритният шегаджия обаче хич не олекна, а си остана първа категория в бранша, докато развеселяваше зрителите от малкия екран. Всъщност самият той навремето предложил времето да се поднася по атрактивен начин, а началниците му в БНТ веднага приели. Въпреки огромната си популярност, натрупана в годините, Празников си остана земен и скромен, запази мярката и не се превърна в карикатура на стари години. След като работи достатъчно след пенсионирането, на прага на 80-те, синоптикът вече се затвори вкъщи и през зимата рядко напуска прага на дома си.

„Годините ме отказаха от прогнозите и ето - стоя си вкъщи. Е, скучно е, но сега през зимата е студено, излизам, колкото да ида до магазина”, каза няколко  думи пред „Лупа” дни преди рождения си ден прочутият синоптик. Обясни, че ще отбележи празника, но нямало да е „нищо особено”. Извини се, че не е във форма, защото в последните дни пък го пипнал грипът. Затова и избягва да подхвърля прогнози за времето ей така, на ангро, без добре да е проучил нещата. Запазил е толерантност към много по-младите си колеги и не ги критикува, а ги насърчава. Признава предимството им да са по-точни и да познават при всичките капризи на природата заради великанския скок на технологиите. „Атмосферата е много динамична материя и не може без грешки в прогнозата. Метеорологията е млада наука и й предстои развитие. В първите години прогнозите бяха доста по-несигурни, сега сбъдваемостта е значително по-голяма.”, отсъжда синоптикът.

И до днес той си остава здраво стъпил на земята, не ще и да чуе прогнози на пророци и врачки за катаклизми в природата. Както и много  патетични приказки за него. „Не знам точно защо ме харесват. Явно съм готин”, подхвърля с тънка усмивка повелителят на атмосферните промени.

Минчо Празников е роден е в Дряново през 1938-ма. Като малък бил бая палав, както сам си признава. „На 6 бях сред калпазаните, но понеже бях дребничък, та все се измъквах от наказания”, с усмивка се връща назад Празников. И си припомня прелюбопитната история на фамилното си име. Кръстен е на  дядо си Минчо – смел опълченец, раняван два пъти в боевете на Шипка. А фамилното име Празников дошло от негов прадядо, който все оправдавал честите си отсъствия от училище с многото църковни празници. Така му лепнали прозвището.  

Като ученик, първоначално искал да стане инженер заради интереса си към електротехниката. Това обаче било за кратко, преди да победи влечението към метеорологията. „Още в първите ми години като ученик ми направи впечатление, че има нещо загадъчно в това да се вижда в бъдещето”, спомня си известният синоптик. И макар да липсва специализирана литература по това време, младежът изчита всичко, което успява да намери по темата. Роля за професионалния му избор оказва и обучението по физика в гимназията – и до ден днешен е благодарен на прекрасния си учител по физика в гимназията, който го подготвил перфектно за техническите науки. След като завършва, над 20 години работи във Военно въздушните сили, от които 5 е на летище. Метеорологът е категоричен, че тъкмо там му е бил най-трудният период. „Работата беше много отговорна – самолети, хора и съдби. Това бяха първите ми години като синоптик, напрежението ми идваше в повече.”, спомня си спецът по времето. Зрителите го познават от малкия екран още от 70-те.

Дълги години работи в БНТ, после преминава Нова, после поработва във фирмата ТВ-МЕТ. Приключва с телевизионните прогнози в ТВ7. Но държи да се знае „От всяко работно място съм си тръгвал сам, не са ме подканяли.” След толкова години и дори на фона на силно повлияния от него Емил Чолаков, на когото често казват Минчо Празников 2. Но старият доайен си остава любимец на поколения българи. Само допреди няколко години, той продължаваше да води прогнозите за времето от малкия екран. Но вече почти на 80-те, синоптикът е уморен и предпочита да се грижи за цветята у дома, а развлечението му е да решава судоку и понякога да пусне тото фиш. Празников не е по големите приказки, никак не се поддава на  ласкателства. На признанието, че е легенда, отвръща простичко: „Чак легенда не мога да кажа. Просто времената бяха такива. Имаше две телевизии и няколко синоптика, които се редувахме. Аз имах чувство за хумор и се харесах на хората”. Добавя, че никой от колегите му не е за подценяване. Синоптикът е прям и директен и признава, че винаги е страдал насериозно, когато не е успявал да познае времето. „Страдам много, честна дума. Предполагам, както би страдал един журналист, ако допусне грешка в дописката си. Така че ставам нощем, за да видя какво е времето навън - хората се интересуват най-много от валежите. Взирам се през прозорците в тъмнината и си казвам: „Боже, май вали! Ама дъжд. Аз пък съм предрекъл сняг. Лошо, сърцето ми се свива. Ако пък вали сняг, както съм прогнозирал, удоволствието е неизмеримо. Може би като на актьор, на когото ръкопляска залата.”, прави чудесна аналогия синоптикът. И смята, че е съвсем нормално да се вживява. „Все едно един хирург да не е убеден, че пациентът му ще оживее след операцията”, прави още едно сравнение шегаджията.

Но вече насериозно признава, че почти винаги е бил уверен в своите прогнози, затова все печелел басовете. Загубил само веднъж, когато се обзаложил с доц. Стефан Дицов, че през нощта нямало да вали. Ядосаният Празников, още когато видял локвите сутринта на улицата, помолил колегите си да не го свързват с никого по телефона, особено ако чуят мъжки глас.

„За беда трябваше да поема едно дежурство и Дицата ми звънна. „Да ти е направило впечатление, че улиците са мокри?!”, попитал иронично приятелят. „Е, сигурно са ги мили с водоноски снощи”, опитал се да се измъкне Празников. „Добре, ама и покривите са мокри!”, не се предавал аверът му. В крайна сметка загубил и всъщност това била единствената объркана прогноза за кратък период. Заради тая история, Празников казва да не се сърдим на синоптиците, когато не познават, защото винаги има вероятност да се сбърка.

Друга синоптична изненада поднася времето на един 24 май. От Института по метеорология били на манифестация, а  времето било нормално. За този ден спецовете отчели понижение на температурата и валежи. След манифестацията се отбихме в едно заведение, за да се почерпим. Докато течеше веселбата, заваля такъв сняг, че не можехме да си отидем и останахме до вечерта. „Това също бе отмъщение на природата.”, отсъди синоптикът. Иначе любими сезони са му есента и пролетта, заради събуждането на живота след зимата. „Дърветата започват да цъфтят, пчелички да жужат, птиците се завръщат от южните страни. Така че животът започва да кипи през пролетта.” Но все пак предимството е на есента. „Много обичам есента с нейните багри, с тихия спокоен живот, с богатия пазар”, замечтава се Празников.  

Макар и на вид да го докарва непукист, си остава романтична душа, незасегната от сребролюбието. Нарича банкнотите „необходимите хартийки, без които щеше да ни е по-добре. Сега те движат света, което малко тъжно.”, не е радостен синоптикът. Най-сдържано обяснява, че пенсията му стига да се прехранва и няма претенции за повече. Широко скроен е, не се сърди дълго на никого,  прощава на хората и не е злопаметен. „Няма непростими неща. Човек е създаден, за да прощава. Представете си какво щеше да стане в противен случай. Щяхме да се избием.”, дава урок на по-младите прочутият метеоролог. Но към два човешки недостатъка е безкомпромисен. „Непростими са само човешката подлост и простотия. Това трябва да се изкорени много бързо.”, настоятелен е Празников.

Супергаф - поздравил покойния Петър Младенов, вместо Стоянов

Не се срамува от това, че и той е правил гафове в професията. Един от най-сериозните бил, докато работел във Военновъздушните сили, където никак не била лесна работата. Един ден, когато времето не давало сигнал, че ще се обърне, внезапно завалял сняг. За самолетите обаче това е фатално, защото видимостта се намалява фатално и кацането на самолетите става почти невъзможно. „Летецът, който беше във въздуха тогава, обаче беше много добър и успя да приземи самолета”, кръсти се Празников. Самият той станал кълбо от нерви, докато машината не кацнала. По-лесно му било в Института по хидрология и метеорология, където не липсвали инфарктни моменти, но и там прогнозите не били така фатални, като при авиацията. „Дъжд лесно се прогнозира. При снега обаче има много рискови положения. Той започва да вали бързо, понякога интензивно и води до намаляване на видимостта, а това може да е проблем за транспорта. Така е и с мъглата.” Но гаф №1 в цялата му кариера е един поздрав, който трябвало да отправи от тв екрана към именниците на Петровден. И тогава, вместо да поздрави президента Петър Стоянов, Минчо взел, че поздравил вече покойния Петър Младенов. „Разбира се, аз се извиних за грешката, но един приятел след това ми вика: „По- добре, че не си тръгнал да казваш: „Бог да прости Петър Младенов,  да излезе Бог да прости Петър Стоянов е още по-трагично.”
„Рискът на живото предаване! Петър Младенов беше 20 години министър на външните работи и името му ми беше залегнало в съзнанието и в един момент … „, спомня си с ужас синоптикът. Заради шегичките навремето Празников редовно просрочвал времето на предаването. Но и тогава намирах изход, като казвах на режисьорите: „Е, спортистът след мен ще съобщи един мач по-малко и нещата ще са точни”.

Проф. доктор Цана Бошнакова прави празник от живота на метеоролога от половин век. Самият Празников пуска сентенцията, че „Лошо време няма. Има лоши жени”. „Нямам богат опит с нежната половина от обществото, защото съм се оженил за първата си любов и съм й останал верен досега”,

изповяда се преди години прогностикът в мъжкото списание „Плейбой”. Цанка Бошнакова е професор в Медицинската академия, работи като патолого - анатом. Двамата се запознават като студенти на купон, докато той е във Физико-математическия факултет, а тя – в медицинския. оженват се накрая на следването и карат повече от 50 години брак. Завършихме и се оженихме. Любовта им оцеляла, въпреки че нея я разпределят в Търговище, мен – в Ямбол. Накрая двамата отишли да живеят в София. Дъщерята Симона днес е учителка, а внучката му живее в Англия.  Когато говори за семейството си, синоптикът се разнежва. Признава, че обожава съпругата си, тя си остава неговият идеал след толкова години.. Каква е рецептата за толкова дълъг и успешен брак, успяхме да го попитаме по телефона. „Компромиси и любов”, лаконичен е повелителят на ветровете без преструвка. Това най-хубаво чувство ни държи живи, убеден е Празников. И признава, че опората му е семейството. С Цанка вече са отпразнували златна сватба. 

Хитов виц за Иван Костов забавлява синоптика

Синоптикът знае куп вицове, но си има един любим, който разказва с удоволствие. Вождът на индианците си харесал девойка от племето и я поканил в шатрата, но когато диваците започнали да чукат по вратата и да го смущават, му попречили на свалката. Тогава на човека му писнало, извикал индианците и им казал да отидат да събират дърва. В същия момент попитали националната синоптична служба каква ще е зимата, а  оттам отговорили: „Щом индианците събират дърва, значи ще е много люта.” Заради вечните си шегички обаче, още по времето на синьото правителство, народът измисли виц за самия него. „Чувал съм един виц и много хора дори мислеха, че съм му авторът, но аз нямах никакъв принос. Беше преди години, по времето на управлението на Иван Костов.

Срещат ме едни приятели и ме питат: „Абе ти защо пускаш такива вицове?” „Какви?”, питам аз. И те ми разказват как уж Иван Костов умрял и Иван Гарелов, който още водеше „Панорама”, се чудел как да го съобщи. Тогава някой подхвърлил: „А, ще го дадем на Празников, той някак ще пробута новината.” И тогава аз съм бил съобщил времето така: „Температурата в София ще бъде толкова и толкова, но в Драгалевци - минус един, а в Орландовци - плюс един градус.” Въпросният виц наистина бе нашумял през 90-те, но синоптикът твърди, че никак не му било смешно, защото бил твърде неетичен.

Глобалното затопляне ли?!

Доайенът на времето е твърде скептичен към прибързаните изказвания за глобалното затопляне и е категоричен, че това не може да стане толкова бързо, колкото някои го описват.  „Чух, че много хора са си изключили парното и са си продали електроуредите, защото вече сме се затоплили глобално. Истината е, че този процес е доста бавен и едва ли нашите поколения ще го усетят сериозно. Глобалното затопляне не е като Октомврийската революция, взимат властта и от утре друг строй. Така че ще оставим глобалното затопляне за светлото бъдеще, което ще дойде бавно.”, обяснява Празников в неговия си стил. И съветва хората да не си изхвърлят електроуредите. Въздържан е и към категоричните дългосрочни прогнози на времето, които често са далеч от истината, пък и само объркват хората. По този повод разказва показателна случка.

В един юнски ден на улицата ме спря някакъв мъж. „Здравейте, бихте ли ми казали какво ще е времето през втората половина на септември на Южното Черноморие? Много ме надценявате, такава прогноза никой в света не може да ви даде,” отвърнал синоптикът. Някои хора смятат, че синоптичните прогнози са като разписанието на влаковете. Всеки разумен човек знае, че няма как да познаем прогнозата със 100 процента сигурност. Но от година на година ставаме все по-точни, приближаваме се към 100-те процента. Всеки може да направи разликата в познаваемостта ни на прогнозите преди 30 г. и сега. Тогава беше към 70%, докато към момента вече гони 90%, поне при краткосрочните прогнози.

Смее се на фишека, че контрольор го бил в трамвая

Преди няколко години се наложи  Празников да опровергава измишльотина, че развилнял се контрольор му налетял на бой в столичен трамвай. Синоптикът по принцип ходел пеша, но понеже бързал, хванал трамвая и пропуснал да продупчи билетче. Внезапно се появил контрольор и синоптикът казал, че ще си плати глобата и даже извадил портфейла, за да даде парите. Според разказа, обаче, контрольорът се вбесил и започнал да му крещи и да го псува. Измислената случка бе пресъздадена в стил градски фолклор. „Дъртак смотан, сега ще те арестувам, слизай веднага с мен на следващата спирка!”, крещял проверяващият и започнал да блъска известния синоптик към вратата. Той успял да се хване за дръжките и тогава проверяващият го ударил с чантата през лицето. Спасили го две момчета които се намесили, а едното изтичало до ватмана да го помоли да спре. Синоптикът обясни, че подобно нещо не му се е случвало, най-малкото не би се оплаквал, ако историята бе истинска. Приятелите му и колегите му знаят, че и най-неприятните неща поднася пестеливо, без вопли. „Нямам  сериозни оплаквания. Единствено проблеми с кръвното. Заради тях си ограничавам консумацията на сол, тлъсто и люто”, признава пестеливо 80-годишният метеоролог. Извън смешните неща, намесва и философията в анализите си, като разбира се, основното  е да пазим природата и да не бъдем нейни убийци. „Аномалиите ги е имало винаги. Трябва да се отбележи глобалното затопляне, което оказва определящо влияние върху промяната на климата. Тази промяна е бавен процес. Ледовете в Арктика започват да се топят още от времето на „Титаник“, когато се е откъснал един айсберг и е станала катастрофата. Човешката намеса в природата е решаваща. Замърсяването, атомните опити, мръсните отделяния от колите, от заводите, дори спрейовете… Природата винаги търси баланс и ако той се наруши от едната страна, тя започва да го възстановява. Може да се каже дори, че ни отмъщава.”, предупреждава не на шега Празников.