Пчелите у нас оцеляват все по-трудно

Климатът винаги е оказвал влияние върху пчелите и растенията, но през последните години промените стават все по-осезаеми и непредсказуеми. Необичайно топли зими, последвани от суша и горещи лета, поставят на изпитание както дивите, така и медоносните пчели – които по нашата територия са между 600 и 800 вида.

Все по-честите екстремни явления, комбинирани с болести, пестициди, липса на храна и неправилна грижа водят до тревожно висока смъртност. В резултат на това цели пчелни семейства са застрашени, а заедно с тях – и голяма част от растенията, зависими от пчелното опрашване, пише "Климатека". Загубите само през изминалата зима в някои райони са приблизително 70%.

Какво споделят от личния си опит за тези промени и тревожни тенденции пчеларите и агрономите? Има ли какво да направим? 

През 2025 г. рязкото засушаване се превърна в една от основните причини за намаляване храната за пчелите. По данни от Националния институт по метеорология и хидрология, тазгодишното лято беше едно от най-сухите от средата на 20-ти век насам. Това постави България в класацията сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в Европа (според Европейската информационна система на горските пожари).

Освен намаляването на хранителните ресурси, високите температури доведоха до притеснения в пчелния сектор. През летните месеци, с повишаването на температурите, пчеларите алармираха за по-слаб медодобив. Причината е по-малкото отделяне на нектар от растенията, което отслабва и пчелните семейства. Това намалява и шансовете им за оцеляване през зимата.

Въпреки че тази година не се наблюдават масови щети по кошерите от пожарите, в отделни райони има случаи на изгорели или пострадали пчелини.

С повишаването на температурите дивите пчели претърпяват големи загуби на местообитания. Докато за медоносните се грижат пчеларите, дивите трябва сами да се приспособяват към променливата околна среда. В резултат на повишените температури, намаляват местата, подходящи за тяхното обитаване и размножаване.

Правилното зазимяване на пчелите е изключително важно за тяхното оцеляването през зимата. Тази година обаче – в резултат на постоянната смяна на температурите през зимния сезон – повечето пчелари не успяват да предотвратят голямата смъртност на медоносни пчели. В Плевенския регион загубите достигат 70%, а в област Русе – дори до 100%. Сред основните причини са т.нар. гладната смърт поради недостатъчно хранителни запаси в кошерите, както и топлата зима, която подлъгва опрашителите да търсят цъфтящи растения, когато на практика липсват такива. За разлика от медоносните пчели/видове, поколението на земните пчели тази зима е пострадало значително по-малко от обичайното.

Според агронома Роман Рачков, термичният стрес при медоносните пчели, предизвикан от повишаването на температурите, води до отслабване на имунната им защита. Това улеснява развитието на инфекциите в кошера, които ако не се контролират навреме, могат да застрашат голяма част от пчелните семейства. Подобен ефект се наблюдава и при някои видове диви пчели. Основната разликата е, че медоносните са частично хетеротермни: чрез съвместната дейност на семейството те могат да контролират температурата в кошера, докато дивите са ектотермни и зависят в по-голяма степен от външни източници на топлина, за да регулират телесната си температура. Бомбусите са сред видовете диви пчели, при които това явление е доказано – излагането им на термичния стрес намалява възможността да опрашват и да се възпроизвеждат.

Повишаването на температурите предизвиква по-ранен или по-късен цъфтеж на някои видове растения, точно когато пчелите са в зимен покой или все още не са достигнали своя пик на активност. Фенологичното разминаване влияе както на медоносните, така и на дивите пчели, но ефектът е значително по-голям при дивите, тъй като те не се подпомагат от пчелари. Това разминаване може да доведе до застрашаване или дори до изчезване на някои видове.

Съсънката (Pulsatilla vulgaris) е красиво, ранно пролетно диворастящо цвете от семейство Лютикови. Тя се опрашва само от един вид дива пчела (Osmia bicolor). Когато – поради промените в климата, има разминаване в периода на излитането на пчелата и на цъфтежа, опрашването на съсънката не може да се случи. Така популацията на растението вече е застрашена от изчезване. В някои страни цветето е включено в червените списъци на застрашени видове, защото местообитанията ѝ изчезват и опрашителите намаляват.

Климатичните промени, наред с други фактори, изправят българските пчелари пред дилема: дали да продължат със своя занаят или да си потърсят друга алтернатива за изхранване. Въпреки че тази година Държавен фонд ,,Земеделие“ подпомага пчеларите, като изплаща близо 6 млн. лева на подалите заявки, интересът към пчеларството все още остава нисък. Прогнозите за тази година са усвоените средства да са около 5%.

В сектора остават и пчелари, които продължават да се радват на професията, сблъсквайки се с редица предизвикателства. Един от тях е Красимир Костов от шабленското село Езерец, който вече над 25 години се грижи за 150 кошера в основния си пчелин и още 11 – в по-малък. Негова запазена марка е изразът ,,Когато обичаш пчелите – ставаш пчелар не веднъж, а няколко пъти“.

Промяната в климата, която забелязва Красимир Костов, се изразява в нетипичната за сезона студена пролет. През последния април на два пъти валя сняг, придружен от т.нар. замръз, което доведе до измръзване на овощни дръвчета и растителност. Това повлия и на пчелите. Силните пчелни семейства реагират по-благоприятно на промените в климата, докато по-слабите са значително по-уязвими. Негативно влияние оказа и постоянната смяна на топли и студени периоди през зимата.

През студената пролет имаше голям брой отпаднали семейства, а през зимата – и голяма смъртност. За някои семейства се оказа проблем, но пък имаше пчелари, които нямаха тези затруднения.

Пчеларят обяснява, че горещото лято е причина за по-малко отделяне на нектар от растенията. Не липсва цъфтяща растителност, но високите температури ограничават времето, през което растенията дават нектар, а това неизбежно се отразява на медодобива. При по-кратък период за събиране на нектар първи реагират силните пчелни семейства, които успяват да съберат част от необходимите запаси, разказва още Костов.

Пчелите проявяват естествена защита срещу термичния стрес. Те стоят в кошера или остават на закрито и не събират мед и прашец, когато е твърде горещо или няма нектар. При наличие на цъфтяща растителност в горещите периоди, излизат само за по един до два часа. Когато няма нектар или прашец, те облитат само с конкретна цел, като засичане на координация на младите пчели или за очистване на организма.

Пчелите са създадени така, че да се адаптират към промените в температурата. Дори при внезапни застудявания или затопляния, структурата на кошера, с една пчела майка и десетки хиляди работници, позволява бързо и ефективно реагиране на природните амплитуди, допълва Костов.

Този тип организация в семействата им дава възможност на пчелите за кратък период от десетина дни или две седмици да натрупат хранителни запаси, които да осигурят оцеляването им за по-дълъг период. Пчелите се загнездват и събират полен с цел да компенсират колебанията в околна среда.

За пчеларите този адаптационен механизъм създава и проблеми. природните амплитуди и кратките периоди за събиране на нектар могат да доведат до по-малък медодобив. Това се отразява както на пчеларите, така и на пчелите.

През изминалата година шабленският пчелар губи около 50% от пчелните си семейства. Тази година обаче пчелите му са в добро състояние. Смята че климатът се отразява и на двете основни болести по пчелите – вариатозата и нозематозата. И все пак основният фактор за оцеляването и доброто състояние на пчелните семейства остава правилното селектиране и грижата за здравето им.

Пчеларят потвърждава: климатичните промени оказват влияние върху занаята. В Северна Добруджа добивите на мед са намалели, а по-ниската продукция затруднява пчеларите да планират бюджета си и това прави професията по-несигурна. Той отчита и тенденция към уедряване на пчелините и отпадане на по-малките. Големите производители, които се занимават професионално с пчеларство, успяват да реализират добри добиви. Някои компенсират краткия период на нектароотделяне чрез подвижно пчеларство, като преместват част от кошерите на друго място, за да удължат сезона. Това обаче изисква добра организация.

“При всички случаи добивът на мед в Северна Добруджа е намалял. Естествено това поставя под въпрос рентабилността на професията", смята Костов.

Климатичните промени оказват голямо влияние върху опрашването, възпроизвеждането и оцеляването на тези толкова важни за нас опрашители. Но въпросът е какво можем да направим ние, хората, за да се справим с този сериозен проблем за биоразнообразието.

Красимир Костов използва няколко по-старомодни, но ефективни подхода, за да предпази пчелите си от горещините. Един от тях е боядисването на кошерите в бяло, срещу яркото слънце и така намалява прегряването им. Друг метод е разширяването на дъната на кошерите и увеличаване на входовете, за да влиза повече въздух. В краен случай пчеларят поставя мрежа вместо табла, която да осигури допълнително проветряване.

Пчеларят Костов никога не забравя да осигури на пчелите си достъп до прясна вода. Някои негови хитринки включват кошерите да бъдат разположени близо до дървета, осигуряващи рехава сянка, както и да са на места с течение. Препоръчва зелена, добре окосена земя около кошерите, която да спомага за охлаждането на пчелните семейства.

Един забавен, лесен и ефективен начини да помогнем на природата са т. нар. бомбички със семена (seed bombs) – малки топчета от почва и местни семена, които могат да се хвърлят в градината, по поляни или в градски пространства. Те съдържат смес от диви цветя, подходящи както за медоносни, така и за диви пчели.

Някои неправителствени организации у нас вече предлагат подобни бомбички и акции, които позволяват на всеки от нас с малки, но реални действия да подкрепи опрашителите – вижте например кампанията „Отгледай дъгата“.

Пчелите са сред най-чувствителните индикатори за климатичните промени – загубата им е предупреждение за дълбоки процеси в природата. Българските пчелари вече усещат последствията. С грижа, адаптация и подкрепа можем да се съхраним не само пчеларството, а и балансът в екосистемите. Опазването на опрашителите е не просто професионална кауза, а въпрос на обща отговорност към бъдещето.