Митове за мозъка , които трябва да бъдат развенчани

Повечето митове за нещата се раждат в стремежа човечеството да знае повече. Но не винаги те отговарят на истината. Всъщност нашите спомени не са перфектни записи, по-големият размер на нашия мозък не означава по-висока интелигентност, а мозъкът ни няма да се свие, ако не изпиваме по 8 чаши вода на ден. Кои са най-популярните митове за мозъка:

Ние не ползваме само 10 % от нашия мозък, а всяка част от него

Изключително разпространен, митът, че ние ползваме само малка част от нашия мозък и можем потенциално да отключим останалата, подкрепен от редица логично изложени сюжети на филми като „Люси“ и „Високо напрежение“, е лъжа! Да, лъжа е, съжаляваме да го признаем, но ние и вие няма как да станем гении, ако се постараем да отключим останалата част от мозъка си, просто защото ние ползваме всяка една част от него!

„Ние всъщност ползваме всяка част от мозъка си и повечето от мозъка е активен през повечето време“– обяснява невролога Бари Гордън за списание Scientific American. „Нека го поставим по този начин: мозъкът представлява 3 % от теглото на нашето тяло и използва 20 % от енергията на нашето тяло.“

И ако някой ни попита „какви тогава са тези ярки петна, които виждаме на цветните снимки на мозъка?“

Ние можем да му отговорим, че това са признаци на дейност, показващи относителни разлики. Тези „тъмни“ части от мозъка също биват активни и често са жизнено важни за извършването дори на най-прости задачи от нашия мозък.

Всъщност ние нямаме различни стилове на учене

Идеята за това, че може би имате визуална памет и най-добре възприемате информация, когато ви е представена в картини, запаметявате слухово или чрез повтаряне — всички тези идеи са митове и то доста разпространени такива.

Разпространението на горния мит е толкова широко, че 76% от учителите във Великобритания съобщават, че използват горната информация в методите на своето преподаване. Всъщност няма достатъчно доказателства за подкрепата на горната идея.

Кристиян Джарет – основател на общество за психологически изследвания – пише за Wired, относно въпроса с изследванията на учените и това, че хората всъщност научават нови неща по-добре, когато са обучавани в „техния“ стил на учене: „В това има резон, защото въпреки че всеки от нас е уникален, обикновено най-ефективният начин за учене е базиран не толкова на индивидуалните ни предпочитания, колкото на естеството на материала, на който сме обучавани.“

Ние не сме ляво или дясно мозъчно ориентирани

Лявата хемисфера на мозъка управлява движението на дясната част на тялото (и обратното). Също така, тя е по-тясно свързана с езиковото усъвършенстване, отколкото дясната (дясната при левичарите ) – но само относително.

„Като цяло, способностите, които съставят математическите ни умения, възникнат от преработка, която се извършва в двете полукълба на мозъка“ – обяснява невролога Кара Федермайер. „Този модел, в който двете половини на мозъка са критично отговорни, се отнася за повечето когнитивни умения. Нужни са ни двете половини на мозъка, за да бъдем логични или креативни.“

В допълнение по темата с връзката между двете половини на мозъка – едната половина може да повиши развитието си, за да компенсира увреждане в другата.

И така, ние хората не сме ляво или дясно мозъчно ориентирани, с персоналности, диктувани от „рационалната“ лява половина или „иновативната“ дясна половина от нашия мозък. В проучване, в което мозъка на над 1,000 души е бил сканиран, става ясно, че учените не могат да открият знак, който да им покаже, че доброволците в експеримента имат по-силни мозъчни връзки в лявата или дясна половина на техния мозък. Малки регионални мрежи могат да попадат под контрол на една от половините, но тези връзки не водят до увеличаване на разликите в мозъка, накланящи везните към едната или другата половина.

Нийл де Грeйс (познавате го предаването „Да поговорим за звездите“) го формулира чудесно: „Аз имам мозък. Не ляв и десен мозък. Имам мозък.“

Наркотиците и алкохола не превръщат мозъка ни в швейцарско сирене

LSD може да е киселина, но тя не прави буквално дупки в нашия мозък. А Социалното пиене няма да убие мозъчните ни клетки. Ще е нужно да стигнем дъното, за да си го причиним. Според BrainFacts.org и публикация в Society for Neuroscience: „При възрастните, чаша или две вино на ден може да предпази мозъка, намалявайки риска от удар. Въпреки че хроничната злоупотреба с алкохол или обилно пиене, ще убие неврони.“

Ако трябва да сме точни, алкохолът и дрогата не трябва да убиват неврони, за да нанасят вреда. Например, употребата на алкохол може да доведе до нестабилна памет и ниско социално инхибиране чрез засягане на невротрансмитера GABA. Някои наркотици мимикрират невротрансмитерите или набъбват редиците им, изпращайки съобщения за награда. Повечето лекарства въздействат на мозъчните центрове за удоволствие, което с времето може да ни направи зависими.

Игрите, които тренират мозъка не са най-прекия път към поумняване

Апликациите игри за трениране на мозъка (за нашите таблети и телефони) са изключително разпространени напоследък.

Всъщност учените все още са изключително скептични относно това, че играенето на игри може да ни направи по-умни.

Много от учените са обезпокоени от твърдението, че някои игри могат да предотвратят Алцхаймер и други подобни заболявания. През октомври 2014 г. редица учени изнасят своето становище в отворено писмо, относно индустрията на подобни игри. Ето как звучи то:

„Консенсусът на групата по въпроса е, че твърденията, промотиращи т.нар. игри за мозъка, са често преувеличени и често подвеждащи. Тъй като откритията, подкрепени с доказателства относно оказването на положителни ефекти върху начина, по който човешкият мозък остарява, остават с неясен резултат.“

Изразходването на умствено усилие няма да ни помогне да придобием нови умения – по-добри умения в една абстрактна игра не задължително разширяват ситуации от реалния живот и не винаги можем да обобщим тези нови умения като глобално увеличение на нашата находчивост. Междувременно, докато учените още умуват по въпроса, то вече е известно, че научаването на нови неща и богатия социален опит може би са най-добрите способи за поумняване и намаляване рисковете от деменция на по-късен етап.