Многото неваксинирани бъркат в джоба на всички
Световната икономика ще загуби 2,3 трилиона долара заради забавена ваксинация в развиващите се страни, според скорошно изследване на Economist Intelligence Unit. Най-големи загуби ще има в по-бедни страни в Азия и Африка заради дефицит на ваксини и недоверие към ваксините в някои страни.
Отделно е дългосрочният ефект върху образованието и пазара на труда, тъй като по-бедните страни не са толкова добре подготвени да се възползват от дистанционно обучение.
В Европейския съюз като цяло ваксинацията е висока – над 80% от пълнолетните са ваксинирани. Въпреки това тук също го има това разделение между богатите страни с висока степен на ваксинация и по-бедните страни, където ваксинацията е по-ниска.
В страни като Португалия, Ирландия, Испания, Франция ваксинацията е 90% и повече, докато последните места в класацията по ваксинация са окупирани изцяло от Източна Европа.
Но и в самата Източна Европа има разделение – по-напреднали и богати страни като балтийските страни, Чехия и Унгария имат около 70% ваксинирани, докато други са по-назад, особено по-бедните България и Румъния.
Тези големи различия във ваксинацията могат да се отразят негативно върху икономиката. Например, страните с високи нива на ваксинация могат постепенно да премахнат всякакви ограничителни мерки за пътувания помежду си – но не е сигурно, че същите правила ще важат за страните с по-ниски нива на ваксинация. Това ще повлияе на туристическите потоци и страни с висока ваксинация като Испания, Италия и Гърция ще спечелят за сметка на страни като България.
Заради ниските нива на ваксинация сектори на услугите от целогодишни започват да стават сезонни – например ресторанти, кафенета, кина и т.н. И миналата, и тази година те са работили спокойно само няколко месеца през лятото, през останалото време са затворени и/или ограничени. Колкото по-дълго продължава това, толкова повече тези сектори ще стават сезонни – т.е. няма да могат да задържат квалифициран персонал, той ще отиде да работи в Гърция или Кипър, ще трябва да работят на по-високи цени в сезоните, когато са отворени, а много бизнеси въобще няма да оцелеят. Подобен проблем ще има и за хотелите, особено по зимните курорти, чийто основен сезон е зимата, когато обикновено има тежки вълни на вируса. За много от тях това може да е фатално.
Постоянното повтаряне на цикли на отваряне и затваряне означава и дългосрочно запазване на антикризисните мерки и мерките за подкрепа на бизнеса като 60/40. Освен перманентни бюджетни дефицити, които са вредни сами по себе си, това ще има и негативни ефекти върху икономиката като цяло. Мерки за подкрепа носят позитивен ефект краткосрочно – като в шока от миналата година, но запазването им за по-дълъг период рискува да създаде “зомби” компании, които са неефективни и съществуват само заради държавни помощи.
Перманентни дефицити и изкуствено поддържане на фалирали бизнеси ще обрече икономиката на слаб растеж – отделно от това ще задържи работна ръка в неефективни компании, а в същото време другите сектори ще имат дефицит на кадри и няма да могат да се развиват. Слабият растеж на производителността на труда ще забави и растежа на заплатите.
Затварянето на училищата, особено ако продължи дълго, също поражда негативи. Родителите трябва да си вземат платен или неплатен отпуск, за да гледат децата, докато учат онлайн от вкъщи. Отделно дългото дистанционно учене може да свали качеството на образованието. Всички сме имали грипни или дървени ваканции – няколко седмици на година не са фатални.
Но когато станат месеци, ситуацията е съвсем различна.
Какво да се прави? Ситуацията не е добра, но не е толкова безнадеждна, колкото изглежда. Според най-новите данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) България вече има 29,7% ваксинирани пълнолетни. До няколко дни ще надминем 30%, защото темповете на ваксинация в последните три седмици са солидни заради изискването на зелен сертификат.
Отделно, по официални данни имаме около 10% излекувани, но вероятно са двойно повече. Така че имаме около 40-50% от пълнолетните с имунитет. Не е достатъчно, но с известни усилия можем да стигнем 70-80% до края на годината, колкото е средно в Европа. Изискването за зелен сертификат стимулира ваксинацията главно сред по-младите (те основно ходят на кино, кафета и ресторанти). Нужни са мерки за най-възрастните - те са най-застрашени и смъртността от коронавирус при тях е най-висока. Един икономически стимул е да се даде 1000 лв. бонус на всеки ваксиниран пенсионер.
Това много бързо ще вдигне ваксинацията – ще струва пари, но много по-малко, отколкото постоянните затваряния и нужда от антикризисни мерки. Отделно ще даде социален и икономически ефект.
Добър ход да се вдигне делът на ваксинираните е да се внесат известни количества от руската ваксина, която е популярна сред по-възрастните и те биха избрали тъкмо нея. Това не е идеологически или геополитически въпрос, а прагматичен подход за приключване на пандемията.
Не на последно място - в момента се разработват редица лекарства против коронавирус и през последните седмици постоянно има съобщения за успешни резултати от клинични изследвания. България трябва внимателно да следи кои лекарства са в напреднала фаза на регулаторно одобрение и да осигури навременни доставки. Комбинация от ваксини и лекарства ще свали натоварването върху болниците и освен, че ще даде възможност да забравим за пандемията по-бързо, ще ограничи и икономическите ефекти.
