Мокър сън от Кардамски: Русия, Китай, Индия и БРИКС погребват Запада

Често се правят аналогии между разпада на Римската империя и днешния залез на Запада. С всеки изминал ден тези паралели вече не звучат като академични хипотези, а като диагноза на обреченост. Разликата е, че докато Рим се разпада столетия наред, Западът ще рухне за броени исторически “секунди”. Такива мечтания изрази в социалните мрежи левият анализатор Валентин Иванов - Кардамски.

В епохата на свръхинформация, която се движи за мигове, крахът не идва бавно – той идва със силата на историческа експлозия.

Ето девет фатални признака, които погубват Рим и сега изяждат Запада отвътре:

1. Корупция, некомпетентност, конформизъм – отровното триединство на упадъка

Император Комод (180–192 г.) превръща империята в лична сцена за амбиции, хедонизъм и фаворитизъм. Назначава свои любимци без капка компетентност. Длъжности се продават като стока на пазар. Сенатът е унижен, държавността – изродена в карикатура.

Днес, в ЕС и САЩ, публичната администрация е плетеница от партийна лоялност, корпоративно слугинство и кадрова посредственост. Погледнете лицата на еврокомисарите — всеки от тях е политически продукт, не служител на Европа. Урсула фон дер Лайен е само емблемата на тази архитектура на некадърността.

Елагабал (218–222 г.) издига в култ личното желание и културния произвол. Разпуска Сената, поставя любовници и чужди жреци на държавни постове, харчи хазната за култови ритуали, превръща империята в осквернена сцена на фанатично безумие.

Днешният Запад е пленен от идеологически фанатизъм – в който е наложена джендър идеологията за държавна политика и религия, расови инверсии и „woke“-агресията подменят здравия разум и нормалност. Както Елагабал руши Юпитеровия ред, така и днешните елити рушат вековни устои без капка свян, дори бих казал и разум.

Галий и Валериан (253–260 г.) довеждат империята до стратегически разпад. Валериан – пленен от персите, става първият римски император, превърнат в жив трофей на срама. Армията се разпада, управлението – колабира.

Афганистан, Сирия, Украйна – където Западът настъпи, остави след себе си хаос, отстъпление и провал. Стратегическата некомпетентност вече не е изключение, а (западна) норма.

2. Икономическа хипертрофия – когато държавата се храни от самата себе си

Диоклециан (284–305 г.) изгражда гигантска бюрокрация и поддържа армия от над 500 000 души – държавата се задушава от собственото си административно тяло.

Днес западният свят е погълнат от паразитен държавен апарат, раздути бюджети, оръжейна индустрия, която не създава мир, а го търгува. Европа захранва война, под претекст, че налага мир, докато самата тя се топи демографски и икономически.

3. Инфлация и девалвация – краят на доверието в стойността

Император Каракала обезценява валутата, заменя среброто в монетите с имитации. До края на III век, денарият се превръща в метален призрак на някогашната стабилност.

Днес доларът и еврото също са символи без съдържание – надут балон от дългове и печатници. Западът живее на кредит, отложен във времето апокалипсис.

4. Упадък на нравите – когато цинизмът замества духа

Късният Рим губи добродетелите си. Мястото на дълга, честта и родолюбието заемат хедонизъм, масови развлечения и духовна апатия. Разврат с обречено бъдеще.

Днешният Запад е културно обезглавен. Семейството е приравнено с всеки появил се нов „социален формат“, вярата е деконструирана до идеологически фолклор, патриотизмът – даже криминализиран.

5. Зависимост от „варвари“ – когато границите паднат не от меч, а от воля

Рим наема варварски племена да охраняват империята от самите тях. Гражданите на Рим смятат, че са “абонирани” за благоденствие гарантирано от империята. В крайна сметка варварите я унищожават отвътре.

Европа вече не е господар на себе си. Градове като Брюксел, Париж, Берлин носят в себе си етнически и културни мини. Паралелните общества не искат интеграция – те искат подмяна.

6. Раздвоение между елит и народ – когато властта мрази поданиците си

В Рим елитите живеят в разкош, докато провинциите гладуват и гинат в набези.

Днес елитите не просто са откъснати – те са враждебни към народите си. В Давос не се търси обществен интерес – там се договаря подмяната му.

7. Културна умора – когато цивилизацията забрави да мечтае

Късният Рим не създава. Той преработва, копира, имитира. Изкуството замира.

Холивуд римейква римейкове. Сценаристите възпяват миналото, защото бъдещето е идеологически заложник. Западната култура се превръща в зле режисирана репетиция на вчерашния ден.

8. Свръхекспанзия – когато хегемонията се срутва под собствената си тежест

Рим става прекалено голям за да се управлява. Империята не може да поддържа перифериите си.

НАТО, ЕС, глобализирани пазари, военни бази на всеки континент – Западът диша на кредит от авторитет, който вече не съществува. Украйна, Сахел, Тайван – пробиви в стените на старата хегемония. Тя е вече минало, но нв го признава.

9. Финалният удар отвън – когато светът откаже да играе по западните правила

Готите, хуните и вандалите само довършват разпадащата се Империя.

Днес Русия, Китай, Индия и БРИКС не рушат Запада – просто погребват онова, което той е саморазрушил. Доларовата система, холивудската култура и военната доминация са реликви на едно отминало време.

Рим пада не заради външни врагове, а заради вътрешна гангрена. Западът днес боледува от същата болест – но в ускорено темпо.
Разпадът вече не е предстояща опасност. Той е в ход!