Мръсен въздух в Европа може да разболее милиони
17 по-бедни страни ще пострадат сериозно, ако тенденцията се запази още 10 години
240 млн. души в 17 държави от ЕС с по-ниски доходи от средните може да умрат преждевременно или да се разболеят заради мръсен въздух, сочи ново изследване на Европейското екологично бюро.
Според данните на неправителствената организация България заема челното място в негативната класация по възможни случаи на преждевременна смърт заради замърсяването. Проучването твърди, че водим Румъния с почти двоен резултат.
ЕС има две директиви за качеството на въздуха. Едната влиза в сила през 2004-а, а другата - през 2008 г. Оттогава те не са осъвременявани. ЕК предложи да се преразгледат през 2022 г. като част от плана за нулево замърсяване в рамките на Зелената сделка. Срокът за изпълнение, заложен от блока, е 2050 г. В края на миналата година стана ясно, че ЕС обмисля забавяния в изпълнението с поне 10 г.
От Европейското екологично бюро твърдят, че отлагането ще засили неравенството между Източна и Западна Европа, а източноевропейските нации ще бъдат натравяни от високи нива на вредни вещества още цяло десетилетие.
Директивите ръководят оценката на качеството на въздуха - създадена е мрежа за мониторинг с повече от 4000 станции в целия ЕС. Целта е обмен на надеждна информация на цялата територия на блока. Когато стойностите са над допустимите, държавите членки трябва да изготвят план, за да ги върнат в норма възможно най-бързо.
Определени са стандарти за 12 замърсителя: серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, прахови частици (PM10, PM2.5), озон, бензен, олово, въглероден оксид, арсен, кадмий, никел и бензопирен.
PM10 са с диаметър 10 микрометра или по-малко, докато PM2.5 са 2,5 микрометра или по-малко - те се описват като фини прахови частици.
PM10 са опасни, защото са толкова малки, че проникват безпроблемно в белите дробове.
А заради малкия си размер PM2.5 могат да се пренасят в кръвта ни. ЕС се фокусира върху поддържането на PM10 в норма.
Когато стандартите са влизали в сила, те са се водили по нивата, препоръчани от СЗО. Тя обаче, за разлика от двете директиви на ЕС, редовно затяга стандарта. СЗО например следи индекса на PM2.5. Разликата между допустимите стойности на ЕС и СЗО вече се разминава двойно.
Например в ЕС за фини прахови частици (PM2.5) и азотен диоксид пределно допустими средногодишни стойности са 25 и 40 микрограма на куб. метър. Насоките на СЗО от 2021 г. определят съответно 5 и 10 µg - значително несъответствие с граничните стойности в съюза.
Според данните на Изпълнителната агенция по околната среда - държавния орган, който измерва качеството на въздуха, замърсяване над допустимите норми няма от 2 февруари.
Според най-голямата в света платформа за следене в реално време на качеството на въздуха IQAir основен замърсител са фините прахови частици (PM2.5). В началото на седмицата на сайта стойностите на замърсяването в София и Пловдив бяха 7 и 9 µg на куб. метър. Това е съответно 1,4 и 1,8 пъти по-високо от препоръките на СЗО. Най-мръсен се оказа въздухът в Благоевград и във Варна. Нивата на фини прахови частици там достигаха съответно 30,3 и 12,6 µg. Благоевград е абсолютен антирекордьор със замърсяване 6,1 пъти над нормата на СЗО и дори надвишавайки допустимите в ЕС стойности.
Столицата ни се нареждаше на 79-о място в световната класация по най-мръсен въздух, изпреварвайки мегаполиси като Сеул, Лондон, Ню Йорк и Москва.
Според Европейската агенция по околна среда в четвъртък обаче в България допустимите стойности са превишени само на едно място - в района на магистрала “Тракия” до Пловдив.
Натрупването на големи количества фини прахови частици увеличава риска от сърдечни заболявания, астма и ниско тегло при раждане. За да се справи със замърсяването, през ноември 2023 г. Съветът на ЕС одобри предложените от ЕК по-ниски допустими стойности, но не ги приведе изцяло в съответствие с насоките на СЗО и избра възможността за забавяне поне до 2040 г. Съветът на ЕС, ЕП и ЕК са в тристранни дискусии за преразглеждането на AAQD.
Пренебрегването на мръсния въздух крие рискове - загуба на живот, лошо здраве и задълбочаване на неравенствата сред населението, твърдят от Европейското екологично бюро. Тяхното изследване показва, че 10-годишно забавяне може да доведе до над 327 600 преждевременни смъртни случая в ЕС.
Отлагането на стандарта на СЗО ще задълбочи и неравенството между Източна и Западна Европа. Парадоксът е, че държавите - членки, чийто БВП е по-нисък от средния за ЕС, вероятно сами ще одобрят предложеното от съвета забавяне, тъй като им е трудно да прилагат необходимите екосъобразни мерки в икономиките си. Докато в центъра на френската столица Париж автомобили, по-стари от 2006 г. с дизелови двигатели, са забранени още от 2019 г., в София едва в края на 2023 г. за първи път влязоха минимални ограничения.
Европейските учени са категорични, че отлагането на спешни действия срещу замърсяването на въздуха означава забавяне на ползи за здравето.
Въздухът в България се подобрява, стойностите са по-добри, отколкото в Полша, в много градове в Северна Италия, в страните от Западните Балкани и други места. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, помолен за коментар на данните.
Статистиката на застрашените хора зависи от общото здравно състояние и средната възраст на населението и вероятно затова показателите в България са по-високи, отколкото в други страни. Но подобряването на параметрите не бива да ни успокоява - независимо че в момента влизаме в европейските норми, те ще стават по-строги в бъдеще, каза Юлиян Попов.
21 общини ще си поделят 610 млн. лв., с парите трябва да осигурят по-чист въздух за хората, живеещи там. Средствата идват по програма “Околна среда”.
484,177 млн. са за Русе, Пазарджик, Асеновград, Шумен, Хасково, Пловдив, Бургас, Плевен, Ловеч, Димитровград, Несебър, Враца, Смолян, Горна Оряховица, Велико Търново, Видин, Монтана и Кърджали. Други 126,7 млн. отиват при София, Перник и Благоевград. Оценката на подадените проекти ще приключи до 21 април и тогава ще е ясно коя община колко пари взема.
Със средствата ще се подпомага смяната на печките на дърва и въглища с екологични алтернативи - климатици или термопомпи, уреди на пелети или друг вид дървесна биомаса, свързване към топлопреносната мрежа. Енергийно бедни домакинства, които искат да си монтират термопомпа въздух - въздух и имат къща, която им е основно жилище, могат да сложат и фотоволтаик за собствено потребление с максимално допустима мощност 4 квт.
През първата половина на тази година се очаква да бъдат пуснати и 105 млн. за зелена инфраструктура в градска среда, която да улавя фини прахови частици и да пречиства въздуха по естествен път.
Целта на всички инвестиции е да се осигурят здравословна и по-качествена среда за живот и излизане от наказателната процедура срещу България, посочват от екоминистерството. Страната ни успява да намали замърсяването, но въпреки това Еврокомисията продължава с наказателните процедури срещу България и други страни за мръсния въздух и повторната употреба на отпадъците. И ако няма резултати, следващата стъпка е Брюксел да съди България.
Като първи стъпки към по-чист въздух в големите градове се слагат допълнителни станции за измервания.
В София те са пет - “Надежда”, “Дружба”, “Младост”, “Хиподрума” и “Павлово”, като за останалите квартали има и мобилна. Столицата е и първия град у нас с нискоемисионни зони - от 1 декември най-замърсяващите коли без без екокатегория, Евро 1 и Евро 2 нямат право да влизат в центъра през зимата. В Пловдив се следи от две - в района на бившата бирена фабрика “Каменица” и в квартал “Тракия”. Данни от тях се качват в реално време на сайта на общината и дават информация за замърсяването с фини прахови частици, серен и азотен диоксид, озон, олово, тежки метали и други. “Това е част от местната програма за качеството на атмосферния въздух. От следващата година ще има допълнителни действия”, съобщиха от общината.
Контролът във Варна се извършва на база измерванията. Има два постоянни пункта за мониторинг - “СОУ Ангел Кънчев” и “Чайка”, които мерят фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, олово, бензен, озон и метеопараметри. РИОСВ - Варна, извършва проверки по сигнали с мобилна станция. Освен това качеството на въздуха може да се следи във визуална карта в реално време.
Две станции следят запрашеността на въздуха в реално време и във Велико Търново. Данните може да се видят на адрес в интернет https://air.veliko-tarnovo.bg.
Станциите мерят едновременно концентрациите на два вида фини прахови частици. Това е от съществено значение за оценка на неблагоприятното въздействие на замърсяването. След изрично искане на общината бе поставена и трета станция в кв. “Чолаковци”, за да се контролира голямо предприятие за дървесни плоскости.
В Бургас състоянието на въздуха се отчита в реално време чрез три мобилни станции. Те са разположени на различни места из града и дават данни за чистота на атмосферата. Станциите обикновено са разположени в невралгични точки, където се предполага, че е възможно замърсяване. Данните се изпращат и на общината, която ги качва на електронно табло и се виждат от минувачите край кметството. Могат да се видят и от телефон или компютър.