На 17 април княз Александър I полага клетва пред Търновската конституция

Нещо за четене
10:40 - 17 Април 2020
3560
На 17 април княз Александър I полага клетва пред Търновската конституция

След приемането на Търновската конституция на 17 април започва работата на Първото Велико Народно събрание. Заседанията продължават в сградата на стария турски конак в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. , припомнят от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Основната цел е избор на български княз. След внимателно прецизиране на кандидатурите, депутатите се спират на младият немски аристократ Александър Батенберг (1857 –1893). Изборът е одобрен от Великите сили и княз Александър I Български полага клетва пред народа и Търновската конституция, разказва д-р Светла Атанасова от музея.

По заповед на руският императорски комисар княз Дондуков Корсаков и с изричното разпореждане на министъра на вътрешните дела към Временното руско управление в Княжеството, клетвата на княз Александър I e изпратена до всички губернии, окръзи и градски съвети. По силата на закона всички висши служители от държавното и финансовото управление в страната полагат същата клетва за вярност пред Конституцията и княза.

Какви са клетвените слова на първия български владетел в свободното отечество, изречени пред висшия законодателен орган и поданиците? Информация за това дава писмото, изпратено от свищовския окръжен управител Тодор Джебаров до Градския съвет в Свищов, с дата 13/26 юни 1879 г. С него той уведомява общинския съвет, че „негова светлост българския княз се е заклел да пази конституцията, ще са привикат всичките служащи лица по финансовото и административното управление в наший окръг и ще да са закълнат по образът на долу изложената клетва:

"Кълна се в името на единаго Бога да съблюдавам и вардя Конституцията. И при изпълнението на своята обязаност, да имам предвид, единствено общото благо на народа”.
Тук Тодор Джебаров добавя: „И княза до долното аз проумявам. И по съвестта си, в това да ми помогне Бог амин. Свищ. Ок. Нач. Т. Ив. Джебаровъ”.

"Героят в нашия разказ е небезизвестният шуменски депутат Тодор Джебаров, който в Учредителното събрание предлага София за административна столица на България. В периода 1879 – 1880 г., той изпълнява длъжността окръжен началник на град Свищов, който влиза в състава на Русенска губерния", допълва д-р Атанасова, цитира 24 часа.
По ирония на съдбата много скоро младият княз Александър забравя положената клетва и суспендира Търновската конституция.