На 27 декември 1872 г. османските заптиета залавят Левски в Къкринското ханче

На 27 декември 1872 година, в Къкринското ханче край Ловеч е заловен Васил Левски – Апостолът на свободата и една от най-светлите фигури в българската история. След предателство османските власти успяват да обградят ханчето и да арестуват революционера, който пътува под прикритие.

При залавянето Левски се опитва да избяга, но е ранен и пленен. Отведен е първо в Ловеч, а по-късно – в София, където е изправен пред съд. Въпреки разпитите и натиска, той не издава своите съратници. В ръцете на турските власти не попадат важни документи, които Апостолът е носил със себе си. Така до нас достига неговото безценно тефтерче, което е зашито в самара на коня му.

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците, комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., След обесването на ваисл Левски ханчето е изоставено от своя ханджия и след Освобождението в края на 19 в. пожар унищожава остатъците от него. То е възстановено по-късно и на 10 май 1931 г. тук е открит музей с етнографска и историческа стойност.

Залавянето на Васил Левски е тежък удар за българското революционно движение, но неговият подвиг и саможертва остават пример за смелост, чест и безкористна любов към Родината. Само няколко месеца по-късно Апостолът е осъден на смърт, но делото и думите му продължават да вдъхновяват поколения българи.

Днес се навършват 153 години от залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче. По този повод паметта и делото на Апостола на свободата бяха почетени с гражданско поклонение пред паметника му в двора на ханчето. 

Възпоменателните събития в памет на Васил Левски се проведоха и на историческата местност Пази мост край Ловеч, където на 26 декември 1872 г. Васил Левски и неговият съратник Никола Цвятков са спрени за проверка от турски заптиета.