На 94 г. почина откривателят на елементарната частица Хигс бозон

Откривателят на елементарната частица, която носи неговото име, Питър Хигс е починал на 94 годишна възраст, съобщиха от Единбургския университет.

Съществуването на елементарната частица, наречена Хигс бозон, е потвърдено през 2012 г. от Европейския център за ядрени изследвания - ЦЕРН. Тя обяснява как елементарната материя получава маса чрез взаимодействие с невидимо поле, което обхваща цялото пространство.

Хипотезата си, че навсякъде в пространството съществува едно поле и всички елементарни частици, освен фотоните и глуоните взаимодействат с него, Хигс представя заедно със свои колеги още през 1964 г.

Откритието се смята за голяма крачка напред към обясняването на света на елементарните частици.

Година след признаването на откритието, през 2013 г, британецът Питър Хигс и белгиецът Франсоа Енглер получават Нобелова награда за физика.

Бозонът на Хигс е една от 17-те елементарни частици, които съставляват Стандартния модел на физиката на елементарните частици, който е най-добрата теория на учените за поведението на най-основните градивни елементи на Вселената. Бозонът на Хигс беше последната от тях, която беше открита след търсене, продължило пет десетилетия, и играе толкова фундаментална роля в субатомната физика, че понякога се нарича „божествена частица“.

Известният теоретичен физик Стивън Хокинг, който преди смъртта си сподели притеснението си, че изкуственият интелект и нападение от извънземни могат да заличат човешката раса, разкри и още едно мрачно предсказание –

Хигс бозонът може да унищожи Вселената.

В предговора към една от последните си книги Хокинг разкрива, че ако частицата стане нестабилна, "Вселената може да претърпи катастрофален вакуумен разпад".

В книгата "Starmus: 50 години хора в Космоса", която излезе през октомври 2014 г., Стивън Хокинг пише, че по време на експеримент в земни условия може да бъде създаден нестабилен Хигс бозон, който да стане своеобразен тунел между "изкуствения и истински вакуум". В резултат на пробив в "Полето на Хигс", цялата Вселена ще премине в друго физично състояние.

При това този преход ще е мигновен и необратим.

Според физика частицата "може да стане метастабилна при енергии над 100 млрд. гигаелектронволта".

"Това би могло да означава, че Вселената може да бъде подложена на катастрофален вакуумен разпад, като мехурът на истинския вакуум ще се разширява със скоростта на светлината.

Това може да стане по всяко време и ние изобщо няма да забележим как се случва",

продължава още физикът.

Хокинг обаче е категоричен, че тази заплаха е изключително теоретична. По думите му ускорителят на частици, който би могъл евентуално да достигне тези 100 млрд. гигаелектронволта, ще трябва да бъде по-голям от планетата Земя, "което едва ли ще се финансира в настоящия икономически климат", продължава ученият.

Най-мощният същестуващ в момента ускорител на частици е Големият адронен колайдър в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) край Женева, с помощта на който бе открита частицата Хигс бозон. Засега мощността му е едва 14 гигаелектронволта.