Наследникът на диктатора

Правнукът на италианския диктатор Бенито Мусолини - Романо Флориани, подписа професионален договор с Лацио. Това е една от най-дискутираните теми на Апенините в последната седмица.

Разбира се, ултрасите на Орлите са в екстаз. Причината? Те са крайнодесни и многократно са бивали преследвани от властите в Италия заради фашистките си наклонности.

Романо Флориани Мусолини е идва в мъжкия отбор от школата на клуба. Той е на 18 години и се подвизава на позицията десен защитник.

Официалният договор на десния бек с Лацио ще създаде противоречия, имайки предвид както предишните връзки на клуба с крайнодесни фашистки групи, така и екстремната политическа история на прадядо му.

Майката на 18-годишния младеж Алесандра - бивш евродепутат от крайнодясна партия, не желае договорът на сина й да бъде оплетен в политически нишки и заяви, че фокусът на Романо е върху футболната му кариера, а не върху политическите въпроси.

"Няма какво да коментирам - каза тя. - Това е нещо, от което предпочитам да се държа далеч. Синът ми не иска да се намесвам в личния му живот или в избора си", допълни Алесандра.

Смята се, че Романо има обещаваща перспектива в Лацио, към който се присъедини, докато завърши образованието си в английска езикова гимназия в Рим. Треньор при младежите му е Мауро Бианкеси, който твърди, че издигането му в кариерата няма нищо общо с прословутото му фамилно име линия, а с неговата всеотдайност.

"След като работих с него повече от две години, мога да кажа, че сега плодовете на тази упорита работа се отплащат", каза Бинакеси.

"Той е скромно момче, което никога не се е оплаквало, дори когато не е играло редовно. Харесвам го. Той все още не е опитен играч, но изглежда обещаващ", заяви треньорът му в примаверата.                                                              

"Дали фамилното име му тежи? Никога не съм говорил по темата с родителите му, а единственото, което има значение, е дали той заслужава да играе. Нищо друго", допълва Бинакеси.

Все пак се прокрадват съмнения, че името Мусолини, което ще се появи на фланелката на Лацио, би насърчило крайнодесните елементи от феновете на клуба, които и без това са преследвани от властите.

През 2018 година Лацио беше глобен с 50 000 евро от Италианската футболна федерация, след като поддръжници облепиха стадион "Олимпико" със стикери на Ане Франк - младата еврейка, която е убита в периода на Холокоста, "облечена" с фланелката на големия съперник на Орлите - Рома.

Лацио твърди, че е предприел всички разумни стъпки за предотвратяване на инцидента и че само малък брой фенове са го извършили.

В следващия си мач небесносините излязоха с фланелки, носещи лика на Ане Франк, и надпис: „Не на антисемитизма“.

Разбира се, скандалната акция на феновете на Лацио имаше и по-широк отзвук - най-вече в Италия и Германия, където са много чувствителни на тази тема. Някои от отборите дори направиха веднага стикери каквито имат за всеки свой футболист, изобразявайки лика на Ане с екипа на техния отбор.

По-рано, през 2005-та, клубът беше в центъра на поредната политическа буря, когато нападателят Паоло Ди Канио бе глобен с 10 000 евро от Италианската футболна лига, след като поздрави фашистки - високо вдигната ръка, привържениците по време на победа в дербито с Рома.

Ди Канио твърди, че жестът с права ръка, който е направил, е погрешно интерпретиране, направено от фотограф, но дисциплинарната комисия на лигата твърди, че жестът „незабавно и недвусмислено припомни точна политическа идеология“.

Романо приема фамилията на дядо си по майчина линия. Романо Мусолини е четвъртият син на Бенито Мусолини и беше пианист, художник и продуцент на филми. През 1962 г. се жени за Мария Сциколон, по-малката сестра на актрисата София Лорен.

Дъщеря му Алесандра Мусолини, която е майката на Романо Флориани Мусолини, ръководеше крайнодясната партия Alternativa Sociale. Романо Мусолини композира официалния химн на партията „Гордостта да бъдеш италианец“.

Бенито Амилкаре Андреа Мусолини е 27-ият министър-председател на Италия и ръководи страната от 1922-а до 1943-а година, а също така и министър на войната от 1933-а до 1945-а година.

В края на Втората световна война, по време на която той се съюзява с нацистка Германия и Япония срещу Великобритания, Франция и САЩ, и започна конфликти в Европа и Африка, се опитва да избяга, само за да бъде преследван и екзекутиран.

Неговите политики включват насърчаване на италианското расово превъзходство, ксенофобия и империализъм, а култът му към личността го смята за „Il Duce“ (Лидерът).